Българският туризъм изпраща труден летен сезон с лек спад на броя туристи, но с много по-сериозно намаление на приходите. По данни на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) туристическият поток е с около 5-7% по-нисък спрямо миналата година, докато приходите на места са намалели с 15-25%.

Причината не е само в по-малкия брой посетители. В началото на годината спадът на полетите към България и проблеми с чартърите от Германия са дали сигнал, че сезонът ще бъде по-слаб.

"Очаквахме спад. В крайна сметка той не е толкова драматичен. Като брой нощувки към настоящия момент сме приблизително като миналата година. Лек спад, може би 5-6-7%. Проблемът е, че падат приходите като пари", заяви зам.-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Атанас Димитров в ефира на БНТ.

За да привлекат туристи, хотелите са били принудени да предложат повече отстъпки и промоции. Това е свило приходите дори при сравнително малкия спад на броя на нощувките. Допълнителен проблем е намаляването на туристите от съседните държави и от Близкия изток заради военните конфликти в региона.

На този фон все по-голямо значение придобива българският турист. Не малка част от тях обаче имат различни очаквания към бранша.

"Петък, събота и неделя да се пътува все по-вече и по-вече. Българите също станахме уикенд туристи, очевидно, може би заради цените, не знам", коментира Димитров.

Според Димитров цените в България не са по-високи от тези в популярни дестинации в Италия, Гърция или Турция. Той посочи, че сравнението трябва да се прави между сходни курорти и туристически центрове.

"Не можем да сравняваме нашите национални курорти с някакви селца. Ако сравним цените със Закинтос, Корфу или Санторини, ще видим, че тук е чувствително по-евтино", заяви той.

По думите му преминаването към еврото също оказва влияние върху цените. Димитров посочи примери от други държави, при които приемането на единната валута е било последвано от период на поскъпване.

Браншът продължава да настоява и за по-ниска ДДС ставка за туризма и ресторантьорството. Димитров посочи, че в редица европейски държави секторът ползва диференцирана ставка. Във Франция тя е около 5%, а в Гърция достига 12-13%. В България стандартната ставка е 20%.

Недостигът на кадри остава друг сериозен проблем пред хотелиерите и ресторантьорите. През последните години бизнесът все повече разчита на работници от държави извън ЕС. 

Предстоящото домакинство на "Евровизия" според Димитров може да бъде използвано не само за привличане на повече посетители, но и за решаване на дългогодишни проблеми в сектора.

Идеята е гостите на конкурса да не останат само в София и големите туристически центрове. Браншът вижда възможност да ги насочи към Велико Търново, Преслав и други исторически места.

"Ние трябва да използваме "Евровизия", за да си решим кардинално някои проблеми, натрупвани в продължение на години, и да оставим трайна следа у потенциалните ни клиенти, които идват тук", заяви Димитров.

Според него трябва да се използват и транспортните връзки по Черноморието. Сред възможностите е по-активното използване на морския маршрут между Бургас и Варна.

Браншът очаква резултатите от подобна стратегия да не се измерват само през 2027 г. Според Димитров ефектът от "Евровизия" може да се усети по-сериозно през 2028 г., 2029 г. и след това.

Целта е събитието да се превърне в инструмент за популяризиране на българската история, култура и идентичност и да привлече туристи, които да се върнат в страната и след края на конкурса.