Сърбия ще отдаде военни и държавни почести на Ратко Младич – бившия командир на армията на босненските сърби, осъден на доживотен затвор за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Решението предизвика критики заради ролята на Младич в геноцида в Сребреница и обсадата на Сараево. Генералният секретар на Европейската демократическа партия и евродепутат Сандро Гоци определи държавните почести за осъден военнопрестъпник не като възпоменание, а като „възхвала“. Междувременно Русия изрази съболезнования и атакува международното правосъдие.

Младич почина на 27 август в Хага, където излежаваше доживотната си присъда. Младич доживя до 84 години. Повече от 8000 мъже и момчета, избити в Сребреница, не получиха възможността да остареят.

Държавни и военни почести за осъден за геноцид

Сръбският министър на правосъдието Ненад Вуич заяви, че Младич ще получи „всички военни и държавни почести, на които има право“.

„Сигурно е, че генерал Младич ще получи всички военни и държавни почести, които му се полагат, що се отнася до държавата“, заяви Вуич.

Белград очаква информация от властите в Хага кога тялото ще бъде предадено. Според министъра сръбските представители са готови да заминат веднага след уточняването на процедурата.

Семейството ще реши къде да бъде погребан Младич. Ако избере Сърбия, властите ще участват в организацията.

Президентът Александър Вучич каза, че държавата ще направи необходимото погребението да бъде организирано „по приличен и достоен начин“.

Вучич отправи и остри критики към Международния остатъчен механизъм за наказателните трибунали в Хага. Според него Младич умишлено не е бил освободен, за да прекара последните си дни в Сърбия.

„Сега видяхме, че Хага искаше Младич да умре зад решетките. Те не искаха да позволят на генерала да умре в Сърбия, да умре там, където искаше“, заяви сръбският президент. 

А имаха ли жертвите на Младич избор къде да умрат?

Думите на сръбския президент за правото на Младич да избере къде да умре трудно могат да бъдат отделени от престъпленията, за които бившият генерал беше окончателно осъден.

Вучич определя като „антицивилизационно“ това, че Младич е починал в затвора, а не в Сърбия. Но хиляди от жертвите на силите под командването на Младич не получиха възможност да избират нито къде, нито как да завърши животът им.

През юли 1995 г. армията на босненските сърби под командването на Младич превзема Сребреница, която две години по-рано ООН е обявила за „зона за сигурност“.

След превземането мъжете и момчетата са систематично отделяни от жените, децата и възрастните хора. Над 8000 бошняци, предимно мъже и момчета, са убити в рамките на няколко дни.

Много от телата са погребани в масови гробове. По-късно част от тях са разкопани с тежка техника и преместени във вторични и третични гробове в опит да бъдат прикрити престъпленията. Останки от една и съща жертва са откривани на различни места, а идентифицирането им продължава десетилетия по-късно.

Международният наказателен трибунал за бивша Югославия призна Младич за виновен за геноцид в Сребреница. Той беше осъден и за престъпления срещу човечеството и военни престъпления, сред които убийства, преследване, депортации, насилствено преместване и терор срещу цивилното население на Сараево.

Правото на Младич да прекара последните си дни там, където желае, се превръща в център на разказа на Вучич, докато хората, убити от силите под негово командване, са лишени дори от правото да останат живи.

Европейският път на Сърбия

Решението за държавни почести за Младич идва на фона на по-голямото противоречие във външната политика на Сърбия. Белград официално продължава да определя членството в ЕС като стратегическа цел, но едновременно с това запазва тесни политически и икономически отношения с Русия.

Сърбия не се присъедини към санкциите на ЕС срещу Москва след началото на руската война срещу Украйна. Страната остава зависима от руски енергийни доставки, а Александър Вучич продължава да поддържа контакти с Владимир Путин. Белград традиционно разчита и на подкрепата на Москва по въпроса за Косово.

Тази политика от години усложнява европейския път на Сърбия. ЕС настоява страните кандидатки постепенно да приведат външната си политика в съответствие с общата европейска позиция, а отношенията на Белград с Москва остават една от най-видимите точки на разминаване.2

Случаят с Младич добавя още един пласт. Сърбия се готви да изпрати с военни и държавни почести човек, окончателно осъден за геноцид, докато Русия изрази съболезнования и атакува международното правосъдие. Именно на този фон Сандро Гоци предупреди, че европейското бъдеще на Сърбия не може да бъде изградено върху „реабилитирането на най-мрачните страници от нейното минало“.

„Това не е възпоменание, а възхвала“

Решението на Сърбия да отдаде държавни и военни почести на Младич предизвика критики и заради кандидатурата на страната за членство в Европейския съюз.

Генералният секретар на Европейската демократическа партия и евродепутат Сандро Гоци заяви, че решението „пресича граница, която никоя държава, стремяща се да се присъедини към Европейския съюз, не бива да пресича“.

„Държавните почести за осъден военнопрестъпник не са възпоменание. Те са възхвала“, заяви Гоци.

Според него сръбските власти насърчават историческия ревизионизъм вместо поемането на отговорност и помирението.

„Европейското бъдеще на Сърбия не може да бъде изградено върху реабилитирането на най-мрачните страници от нейното минало“, посочи той.

Това е позиция на Гоци и Европейската демократическа партия, а не официална позиция на институциите на ЕС. Но тя насочва към по-големия въпрос около решението на Белград – какво означава държава кандидат за членство в ЕС да отдава почести на човек, окончателно осъден за геноцид.

Държавните почести не са просто част от погребалния протокол. Те показват кого една държава избира да почете публично и какъв образ на миналото иска да утвърди.

Москва застана зад Младич

Русия не се ограничи със съболезнования след смъртта на Ратко Младич. Руското посолство в Белград изрази „искрени съболезнования“ на семейството и близките на осъдения за геноцид бивш командир на армията на босненските сърби.

Още по-категорична беше официалната позиция на руското външно министерство. Москва представи Младич преди всичко като жертва на международното правосъдие, а не като човек, осъден с окончателна присъда за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления.

Руското МВнР определи делото му като „въпиеща проява на двойни стандарти и антисръбска предубеденост“ и заяви, че през последните десет години от живота си Младич е бил в „занданите на затвора на ООН в Хага“.

В цялата позиция на руското външно министерство обаче няма и дума за над 8000 убити в Сребреница, за обсадата на Сараево или за престъпленията, за които Младич получи доживотната си присъда. Вместо тях в центъра е страданието на осъдения за тези престъпления.

Накрая Москва изразява „дълбоки съболезнования“ на неговите роднини и близки.

Доживотна присъда за геноцид

Ратко Младич беше командир на армията на Република Сръбска по време на войната в Босна и Херцеговина от 1992 до 1995 г. Името му остава неразривно свързано с някои от най-тежките престъпления в Европа след Втората световна война.

През юли 1995 г. силите на босненските сърби под негово командване превземат обявената от ООН за „зона за сигурност“ Сребреница.

Мъжете и момчетата са отделени от жените, децата и възрастните. В следващите дни са убити над 8000 бошняци, предимно мъже и момчета.

Телата на много от жертвите са заровени в масови гробове. Част от тях впоследствие са извадени с тежка техника и преместени в други гробове в опит да бъдат прикрити престъпленията. Заради това останки от една и съща жертва са откривани на различни места, а идентифицирането им продължава десетилетия.

Международният наказателен трибунал за бивша Югославия определи убийствата в Сребреница като геноцид. Същата правна квалификация е потвърдена и от Международния съд на ООН.

Обсадата на Сараево

Младич носи отговорност и за кампанията срещу Сараево. Градът беше под обсада от силите на босненските сърби близо четири години. Хиляди цивилни бяха убити от артилерийски обстрел и снайперистки огън.

През 2017 г. Младич беше осъден на доживотен затвор за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Присъдата му беше окончателно потвърдена през 2021 г.

Той беше арестуван в Сърбия през 2011 г., след като близо 16 години се укриваше от международното правосъдие.