Петък, 23 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 14°

Всички категории

95-годишен дядка (богат, естествено), се жени за 25-годишна мадама. Мадамата си прави сметка: "прежалвам се да се оженим, той сигурно отдавна е забравил как се прави секс, а и не може, натискам го първата брачна нощ - инфаркт, отървавам се от него, и гушвам парите". Женят се. Първа брачна нощ. Мадамата поляга очакващо в леглото. Дядката се появява - на огромния си член е надянал дебел гумен презерватив, запушил е носа си със щипки, а в ушите си е сложил тампони. - Какви са тия работи? - пита младоженката с тревога. - Две неща мразя на тоя свят - отговаря младоженеца - женски викове и миризма на изгоряла гума.
Оценка 0 от 0 гласа
В едно село чукчите сформирали самодеен театрален състав. След мъчителни репетиции ще поставят "Цезар и Брут". Пиесата била в три действия: I действие - на сцената излиза един чукча, тупа се по гърдите и вика: "Аз съм Цезар". Завеса. II действие - на сцената излиза чукча и още един чукча. Първият се тупа по гърдите и вика: "Аз съм Цезар", вторият се тупа по гърдите и вика: "Аз съм Брут". Завеса. III действие - на сцената излиза първият чукча, вторият чукча и един нов чукча. Първият се тупа по гърдите и вика: "Аз съм Цезар", вторият се тупа по гърдите и вика: "Аз съм Брут", третият се тупа по гърдите и вика: "И аз съм Брут". Първият отговаря: "И ти ли Брут, бе?". Завеса
Оценка 5 от 4 гласа
На горската полянка седи едно малко, сладко, бяло зайче, което чудно свири на арфа. Изневиделица изкача един вълк, но като се заслушва в музиката се спира и блажено й се наслаждава, после става и си тръгва щастлив. След малко се появява по-голям и страшен вълк, но и той като първият не устоява на приятната музика и подминава зайчето. Не след дълго се появява изключително кръвожаден и огромен вълк, който се нахвърля на зайчето и го разкъсва. На съседно дърво стоят две врани и едната казва на другата: - Аз казах ли ти, че така ще стане като дойде Глухият...
Оценка 0 от 0 гласа
Семейството на английски лорд сяда до обядва. Осем човека сядат на масата и чакат най-малкия син на лорда, Роберт да слезе за обяд. Всички преглъщат, но никой не нарушава традицията и не започва да се храни. Най-накрая в стаята се втурва момченце и със смутолевени извинения заема мястото си. Лордът отбелязва с леден глас: - Роберт, днес ти си позволи да закъснееш за обяд. За наказание няма да ти бъде сервирана любимата ти гъбена каша... ...След два дни... От дома тръгва погребална процесия с осем ковчега. След тях тъжно върви малкия Роберт...
Оценка 0 от 0 гласа