Четвъртък, 22 октомври 2026 | Кърджали Предимно ясно 18°

Всички категории

2 часа през нощта, бар, всичко е затворено. От дупката се показва немската мишка, оглежда се - няма котка, тичка към бара, налива си бира, изпива я на екс и с всичка сила тича обратно към дупката. След минута се показва френската мишка, оглежда се - няма котка, тича към бара, налива си вино, изпива го и бяга към дупката. Мексиканската мишка - показва се, няма котка, бар, текила, дупка. Показва се руската мишка - няма котка, тича към бара, налива си 100 грама, изпива, оглежда се, няма котка, налива си втора, пие - няма котка, трета - няма котка, четвърта, пета... след петата сяда, оглежда се - все още няма котка, започва да разгрява мускулите и злобничко така си мърмори: "Ми ше го чекаме, деба маа му..."
Оценка 0 от 0 гласа
Майка води 18-годишната си дъщеря на лекар: - Докторе, дъщеря ми постоянно боледува. Вижте какво й е! Медикът преглежда момичето и казва: - Госпожо, дъщеря Ви е бременна в петия месец. - Това е невъзможно! - отсича майката. - Та тя е девствена! Нали така, миличка? - Да, мамо, та аз даже не съм се и целувала с мъж! Лекарят мълчаливо отива до прозореца и започва да се вглежда в небето. След 5 минути майката не издържа и пита: - Докторе, какво правите? Нещо не е наред ли? - О, не! Всичко е наред. Просто последният път, когато се е случило това, от изток се е издигнала ярка светлина и от хълма са се спуснали трима влъхви. Ето, аз стоя и чакам...
Оценка 0 от 0 гласа
Един борец си кара БМВ-то, а след него карат една пожарна и една линейка. Един полицай спира БМВ-то. Вместо да отминат обаче, линейката и пожарната също спират зад БМВ-то. Полицаят се доближава до БМВ-то и иска документите на бореца. След като ги преглежда, той пита: - Абе тия двамата защо спряха след теб? Борецът отговаря: - Как защо, защото ми писна като ме спират да ме питат имам ли аптечка и пожарогасител. Ето ти аптечка, ето ти пожарогасител...
Оценка 0 от 0 гласа
Париж. Елисейските полета. На светофар спират 6-литров Мерцедес, 607 Пежо и велосипед. Водачите се поглеждат един друг, удивлението се сменя с бурна радост. Паркират. Хвърлят се да се прегръщат: - Боже мой, Сьома, Ицхак, Хаим, колко лета, колко зими?!... А помниш ли Одеса, а помниш ли нашия двор?! - А леля Песя, А домоуправителя Езра Пинхович... - Каква среща?! В ПАРИЖ! Не, не бива така да се разделим, знам тук на близо едно уютно ресторантче, хайде да отидем, да похапнем, да си припомним миналото. Велосипедистът Симеон се ослушва: - Момчета, това все пак са Елисейските полета, боя се, че това ресторантче няма да ми е по джоба! - Сьома, какво се правиш на дръж ми шапката? Все едно не се познаваме! Спокойно, няма да ядеш...
Оценка 0 от 0 гласа