Петък, 9 октомври 2026 | Кърджали Облачно 21°

Разни

Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата Надзирателят: - Тъща ти е дошла на свиждане. - И това ли влиза в присъдата?! Един есенен ден Били събирал опадалите листа от дърветата пред къщата си и видял странна процесия. Една след друга бавно се клатушкали две катафалки, зад тях тъжно вървял мъж с куче, а зад тях в колона по един се били подредили най-малко двеста мъже. Били бил страшно заинтригуван. Отишъл при мъжа с кучето и го попитал кой е в първата катафалка. - Съпругата ми - отвърнал непознатият. - Приемете съболезнованията ми - казал съчувствено Били. - Как почина? - Кучето ми я ухапа и тя умря. След това Били попитал кой е във втората катафалка. - Тъща ми - отвърнал мъжът. - Кучето ми я ухапа и тя умря. Били помислил малко и накрая попитал: - Можеш ли да ми заемеш кучето си за няколко дни? - Нареди се отзад на опашката - отвърнал мъжът.
Оценка 0 от 0 гласа
Посредата на полето огромна дупка. На края на дупката седят мъж и жена. Мъжът: - Ех, казах му аз на баща ми, че не трябва да иска такива неща... - Какви неща? - пита жената. - Разбираш ли, звъни ми той на връх Нова година по телефона и ми разправя: "Синко, ти водиш праведен живот, а аз съм абсолютен грешник. Помоли се, моля те на Господ да ми изпрати един подарък за Нова година, ама нещо голямо, скъпо и съвременно...". И аз му викам: "Тате, не трябва Господ да се моли за такива неща.." А той - помоли се, та помоли се. - И кво? - И аз се помоли, а Господ му изпрати... - Какво му изпрати? - Каквото поиска - това му изпрати. Нещо голямо, скъпо и съвременно - орбиталната станция "МИР".
Оценка 4 от 2 гласа