Събота, 10 октомври 2026 | Кърджали Предимно облачно 25°

Разни

Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: - Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека. Господ се дърпа: - Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова... След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, да де...
Оценка 5 от 1 гласа
На празничная гуляй ми идват най-добрите идеи за убийство. Алфред Хичкок Коледа би бил много по-спокоен празник, ако човек можеше да е сигурен, че гостите няма да дойдат никога повече. Елизабет Джордж Каквото и да подариш, все ще ти се разсърдят. Ото фон Бисмарк Ако още веднъж чуя Тиха нощ, не мога да гарантирам нищо. Марк Твен Добре е брадвата, с която е отсечена елхата, да ти е подръка и на тържеството. Готфрид Келер Както се чува от добре информирани източници, в ада цари вечна Коледа. Хелмут Кватлингер Ах, как са за завиждане народите, които не познават коледния празник! Фридрих Ницше Отново идва Коледа. Боже, помогни ми да я изтърпя! Теодор Щорм Човек не остарява през годината, а по време на коледните дни. Грета Гарбо Видът на украсено коледно дръвче може да докара унило настроение и на най-веселия мъж. Жан Тати
Оценка 5 от 1 гласа
Първобитен строй - Никой не можеш да накараш да е роб Робовладелчески строй - роби има, но трябва да ги хранят, поят и карат да работят. Крепостно право - робите се хранят и поят сами, но все пак трябва да ги карат да работят. Див капитализъм - робите сами отиват в робство, сами се хранят и поят, и сами се карат да работят. Свободна пазарна икономика - робите сами отиват в робство, сами се хранят и поят, и сами се карат да работят. Освен това се считат за свободни и това им харесва.
Оценка 0 от 0 гласа
Мъж отишъл на гости. Домакините му предложили аперитив с мезе. Тъкмо да отпие от питието и да опита мезето, дошло малко момченце и му казало: - Чичо, ако знаеш какво има във фурната на печката... Човекът си казал: - Няма да пия и да ям - ще чакам. Сервирали предястието, вечерята и десерта - момченцето все казвало това на мъжа и той нищо не кусвал. Станало време да си ходи и момченцето отишло при мъжа и му казало: - Чичо, ако знаеш какви сладки котенца е родила котката във фурната на печката...
Оценка 0 от 0 гласа
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!
Оценка 0 от 0 гласа