Събота, 10 октомври 2026 | Кърджали Предимно ясно 21°

Разни

В час по компютърна грамотност учителката задава упражнение да се умножи 5 по 5. Марийка първа получава резултат 27. - Близко си, Марийке - казва учителката - но поработи още малко! - Аз получих "четвъртък"! - казва Спасчо. - Грешно е, Спасчо, поработи още малко - казва му учителката. Иванчо извиква "Двайсет и пет!". - Браво, Иванчо! Хайде кажи на другарчетата си как получи верния отговор - казва учителката. - Ами разделих "четвъртък" на "27"!
Оценка 0 от 0 гласа
Една вечер поручик Ржевски среща в ресторанта полковника. - Поручик, казва полковника - виждам, че често сте тук. Почти всеки ден. А на мен все ми липсват пари... - А какво правите със заплатата си, господин полковник? - Цялата я давам на жената, а за глезотии не ми дава после... - Не умеете да се държите с жените, както трябва, господин полковник. Когато не иска да дава пари, отидете при нея в гръб, целунете я по шията и нежно я гушнете. Със сигурност ще даде! Полковникът се прибира вкъщи и прави както му е обяснил поручика - приближил се в гръб на жена си, гушнал я, целунал я по шията. Жената се отпуснала и усмихнато: - Какво, поручик, отново ли свършиха паричките?
Оценка 0 от 0 гласа
Полицията разбива сборище на наркомани. Разбиват с шут вратата и влизат с викове: - Всички на пода! Никой да не мърда! Дрогираните наркомани се натъркалят на пода, само един остава на стола. - Ти глух ли си бе! Лягай веднага на пода! Никаква реакция. Бутат го полицаите и какво да видят - в гърба му забита брадва. - Убийство! Кой го уби? Ти ли го уби? - питат един от налягалите. - Не съм! - Ти ли беше? - питат друг. - Не съм бе, старши! Никой не го е убивал! Той така умрял си дойде!
Оценка 0 от 0 гласа
Младеж се опитва да се справи с автомат за продажба на цигари във фоайето на един хотел. Докаго го блъскал, без да иска ръгнал един лакът в гърдите на минаваща случайно от там девойка. - Приемете моите дълбоки извиненя, - казва той, - но ако вашето сърце е толкова меко, колкото вашите гърди, то надявам се да ми простите. - Разбира се, че ви прощавам, - отвръща девойката с усмивка, - а пък ако всичко останало ви е толкова твърдо, колкото лакътя, то аз съм в стая 613...
Оценка 5 от 1 гласа