Петък, 9 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 11°

Животни

Ромео бил известен Дон Жуан. Дълги години обикалял той села и паланки и не пропускал да ощастливи някоя и друга хубава булка. Винаги обаче с него бил конят му Викентий. Така станало и сега. Решил Ромео да посети поредната хубавица на селото която щяла да бъде сама цялата нощ. Извикал той верния си кон Викентий и му казал: - Аз се качвам горе при хубавицата а ти ще стоиш тук под балкона; че ако вземе да се върне мъжът и скачам и бягаме. Речено-сторено. Неминало обаче много време и на вратата се почукало. Без много да мисли Ромео скочил през прозореца. А младата жена попитала: - Кой е? - Как кой - конят! Дойдох да кажа, че заваля и ще чакам във входа.
Оценка 0 от 0 гласа
Тича си лисицата през гората и вижда - вълкът, опечален и намръщен. - Кво става, Вълчо? - Ходи до онзи храст и сама ще разбереш. Отива лисицата до храста. Зад храста седи ламята Спаска. Ламята казва: - Дааа, ти коя си? - Ами лисицата... - Такаааа, записваме - ли-си-ца-та. Утре ела в 12.00, да те изям. Въпроси има ли? - Не.... Върви лисицата по пътеката и реве. Среща мечката. Пратила я и нея при храста. С мечката се случило същото, само че й дали друг час за изяждане. Върви мечката из гората, гадно й е.....По едно време срещнала заека. Решила, да го прекара и него. Пратила го при храста. Тича заекът при храста. - Кой си ти? - пита ламята. - Заекът. - Такаааа, записваме - за-е-к. Утре в 17.00 да си тук, за да те изям. Въпроси, има ли? - Има - може ли, да не дойда? - Може, за-драс-квамееееее...
Оценка 3.5 от 2 гласа
Решил един човек да върти частен бизнес. Купил си крава и започнал да я дои. Днес напълни бакърче с мляко, утре гюмче - потръгнал му бизнесът. Зарадвал се той, но точно след седмица кравата му умряла. - Ха, сега де - разплакал се човекът - Все на мен ли ще се случват тези поразии? Минал край него мъдър старец. Спрял се и го попитал: - Болна ли ти беше кравата? - Не, здрава-здравеничка. Ей така, както си стоеше, се килна и падна. Замислил се старецът и пак го попитал: - Да не би нещо от храната да е? С какво си я хранил? - А-а-а. Не е от храната. - рекъл човекът. - Сигурен ли си? - Сигурен съм, нали нищо не съм и давал.
Оценка 0 от 0 гласа