В началото децата струват на родителите си най-вече време и нерви. Едно бебе не се нуждае нито от собствена стая, нито пък изхранването му е свързано с големи разходи. От опит знаем, че още преди да се роди едно дете роднини и приятели се надпреварват да подаряват дрешки и играчки, които в крайна сметка стават толкова много, че задръстват цялото жилище. За родителите остава само да осигурят памперсите, които си остават и най-големият харч през първите месеци след раждането, пише ”Дойче веле”.
Малки деца, малки разходи
Вярно е, че бебешката количка (с поставка за чаша за кафе и комплект зимни гуми, както и мрежа срещу насекоми - в розово или небесно синьо, според пола на детето) кара сметката да набъбне. Но много родители могат да се закълнат, че бебетата им се чувстват отлично и в количка втора употреба. Това важи с пълна сила и за бебешкото легълце, за дрешките и играчките. Този вид пазаруване си има и предимства - спестявате си тревогите около вредните съставки в използваните материали, защото след толкова много носене и пране в дрешките няма и следа от химикали.
Много родители все пак клонят към скъпи и маркови продукти - например при купуването на обувки, особено когато стане време за прохождане. Възниква въпросът - трябва ли да "обзавеждаме" по този начин човек, чиито крака са пораснали с цял сантиметър само няколко дни след последното посещение на магазина за обувки?
В тази възраст децата излизат скъпо поради съвсем друга причина - обикновено преди раждането в семейстото е имало двама работещи възрастни, а след това - само един.
Значитено по-скъп става животът, когато дойде време за детска градина. Тогава изведнъж възрастният открива, че 5-годишното му хлапе се нуждае спешно от всевъзможни играчки и аксесоари, които струват доста пари.
Степени на шока
Нещата се усложняват - и поскъпват - още повече, когато дойде време за училище. Но не толкова разходите за набавяне на всички учебни пособия тежат на родителите, колкото нервите да обяснят, че един 8-годишен хлапак няма нужда от компютърна централа у дома, нито от последен модел смартфон или прескъпо марково облекло.
В България дори книгата е скъпо удоволствие - да не говорим за екстри като компютър, GSM и сие.
Родителите изживяват следващия си ценови шок, когато децата поотраснат. Започват постепенно да отпадат редица намаления - за автобуса и влака, в зоологическата градина или басейна се плаща вече пълен билет, да не говорим за почивката.
И все пак родителите имат право на избор. Така например тренировката по футбол е по-евтина от конната езда, а в библиотеката книгите са безплатни. Не са безплатни обаче частните уроци - а те се налагат, ако детето не се справя добре с даден предмет.
И все пак: който иска да има дете, той не си прави същата сметка, която ни представят статистиците, а мисли в други понятия. Защото в крайна сметка важи следното: всяка цена си заслужава, децата ни са просто безценни.
