Карстен Хофман

Турското правителство приветства решението на френския Конституционен съд да отхвърли закон, предвиждащ криминализиране на отричането на арменския геноцид, извършен от османските турци. Радостта в Анкара обаче може да бъде кратка, тъй като дискусиите със сигурност ще продължат, най-малкото заради това, че стратегията на Турция за решаване на въпроса, свързан с масовото избиване на арменци, не изглежда сполучлива и все повече изолира страната.

Освен във Франция спорове по въпроса, свързан с арменския геноцид, има в САЩ, Канада и Швейцария. Американският посланик в Анкара Франсис Ричардоне смята, че Турция трябва да се пребори с призраците от миналото си. Смятаме, че историците трябва открито и честно да се захванат с този въпрос, за да стигнат до истинско признание за това, което се е случило, каза той.

Приятели и критици по един и същ начин призовават турското правителство да покаже някакъв напредък по въпроса преди 2015 година, когато ще бъде стогодишнината от трагичните събития, за да бъде предотвратена вероятността за по-сериозно развитие на конфликта. В миналото Турция е прибягвала до дипломатически ноти, изразяващи силен протест, гневни заплахи и изтегляне на посланици в борбата й срещу твърденията, че в Османската империя е бил извършен геноцид.

Турция не отрича страданията на арменците по време на Първата световна война, но се противопоставя на тезата за геноцид, която според нея е едностранно представяне на гибелта на стотици хиляди арменци през 1915 г. Партньорите на Турция в НАТО дълго време запазиха мълчание по въпроса, макар че много от тях имат подробни доклади от техни собствени дипломати навремето, които са писали за депортации и походи на смъртта.

Анкара обаче постоянно твърди, че “трагичните събития от 1915 година”, както тя често ги определя, са резултат от необходимостта на Турция да се защити, тъй като арменците са се съюзили с руснаците и са планирали въстание. Турция не отрича страданията на арменците, включително загубата на живота на много невинни хора по време на Първата световна война. Голям брой турци обаче са загинали или са били убити в годините преди и по време на войната, се казва в изявление на турското външно министерство.

Парламентите и други политически институции не трябва да политизират историята, когато историците дебатират по същината на въпроса, е посочено още в изявлението. Турция отрича същината на повечето от твърденията за геноцид. През 2005 година тогавашният външен министър и сегашен президент Абдуллах Гюл заяви, че Турция е изправена пред изключително добре организирана кампания за твърдения за извършен геноцид.

Тази организирана кампания е базирана на предразсъдъци, клевети, лъжи, преувеличения и фалшификации, засягащи нашия народ и страната ни, които започнаха да се разпространяват преди почти един век, каза той. Навремето Хенри Моргентау, който е бил посланик на САЩ в Османската империя в периода 1913-1916, изрази в мемоарите си увереността си, “че в цялата човешка история няма подобни ужасни епизоди” като арменския геноцид. Гюл смята, че Моргентау се е позовавал на информация, подадена от арменски екстремисти.

През 2008 година турски интелектуалци поискаха в отворено писмо прошка за престъпленията, извършени срещу арменския народ, но не окачествиха трагичните събития като “геноцид”. Известният турски журналист Мехмет Али Биранд отправи предупреждение към страната си да не попадне в “капан на геноцида”. До сегашната ситуация се стигна, тъй като винаги сме казвали само “не”, писа той.

БТА

e-vestnik.bg