1 март отбелязва пристигането на Баба Марта, а според народните представи с нея и пролетта. На този ден се подаряват мартеници, които са изплетени от бели и червени конци. Мартениците се изработват специално за празника, когато според народните поверия започва и новата стопанска година.

Мартеницата е вид амулет, който гони злото и привлича доброто.

Традиционната мартеница се изработва от червен и бял вълнен или памучен конец, които се усукват задължително поотделно наляво, след което двата се събират и се усукват надясно.

Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата. По-късно под въздействието на християнската митология бялото обозначава непорочността. Това е и цветът на Христос. Червеният цвят пък обозначава женското начало, здравето. Червеното е знак на кръвта, на зачеването и раждането.

Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници и досега. Мартеницата се носи отляво до сърцето, като гривна или гердан. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета.

Мартениците се свалят, когато се види първият щъркел, лястовичка или цъфнало дърво

и се завързва на плодно дърво. В някой райони я хвърлят в реката, за да им върви по вода и всичко лошо да изтече. В други краища на България пък я поставят под камък и след време по нея се гадае каква ще бъде годината. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.

Изготвянето и носенето на мартеници се смята за уникално българска традиция, макар че в леко променен вид обичаят присъства в Румъния, където мартеницата се нарича mărţişor. Там мартеници носят само жени, докато в България ги носят всички. С мартеници се закичват и българите в Западните покрайнини. Българите в чужбина също носят мартеници.

Най-известната легенда за празника гласи, че когато хан Аспарух побеждава византийските войници, той написва писмо за победата си и го е вързва за крака на една птица с бял конец. Докато лети обаче, птицата била забелязана от византийски войници, които стреляли по нея и я ранили. Въпреки че била ранена, тя пристигната успешно в българския лагер, но белия конец вече бил отчасти червен от кръвта от раната. Оттам пък възникнала мартеницата, която се носи днес.

В миналото българите вярвали, че в природата съществува зла сила, наричана „лошотия“. Тя се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото ѝ. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията“ – най-вече от болести и уроки.

Честита Баба Марта! BNews.bg ви пожелава много здраве, радост и късмет!