Въздухът в зала №6 на хасковския окръжен съд е натежал от толкова много скръб, че трудно се диша.

Три дни продължи първото заседание по делото за жестоката катастрофа в Симеоновград, станала в последните минути на 23 април миналата година, в която загинаха шестима младежи. В трагичния инцидент намериха смъртта си Яница Бойчева, Мелин Зеид, Георги Георгиев, Трифон Трифонов, Красимир Марков и Евгени Атанасов. Всички те бяха младежи на 18-19 години. Други двама – Мария Луиза и Милен оцеляха по чудо, макар и с тежки наранявания.

Родителите на загиналите младежи бяха конституирани като частни обвинители и присъстваха в залата. Тук бяха и други техни близки.

От другата страна на залата са обвиняемите – Данаил Георгиев, Живко Желев, родителите им и близки. Данаил е обвинен, че в пияно състояние е причинил смъртта на шестима души с шофирания от него Опел Вектра, а Живко – че е дал ключовете на употребилия алкохол свой братовчед. Колата е на бащата на Живко, който също бе плътно до сина си на първия ред в залата. Зад тях бяха техни роднини, които слушаха безмълвно. До Данаил пък бе седнала майка му.

В трите дни на процеса бяха изслушани близо 50 свидетели – съседи, полицаи, пожарникари, участници в трагичните събития, експерти. Почернените родители също разказаха какво са видели в трагичната нощ, преживявайки отново ужаса на Черния Великден, както го нарекоха медиите. Още в първия ден на някои от майките им прилоша, в залата бе повикана дори Бърза помощ. Въпреки свирепия студ навън, прозорецът на залата се отваряше през час.

Ето какво описаха свидетелите.

Във фаталната вечер преди Възкресение група младежи се събират в дома на Даниел (Дидо). Всички пият бира. Когато пристига Живко с колата на баща си, иска ракия, която домакинът му дава. Още преди да обърне първата чаша, Живко оставя ключовете на масата и заявява, че няма да кара. Братовчед му Данаил казва, че ще кара той, но Живко се възпротивява, защото вижда, че също пие. Възниква спор, но накрая Живко склонява. Ключовете се намират в джоба на домакина, който свидетелства, че накрая Живко му казал „дай му ключовете”. И той му ги дал.

С наближаването на полунощ компанията се готви да тръгне към църквата. В колата на Радка се качват петима, в опела на Живко – трима. Самият Живко сяда на мястото до шофьора, зад волана – Данаил, отзад – Христо Иванов. Минават през бензиностанцията, където зареждат гориво за 8 лева.

„Данаил караше колата. Сипах гориво за осем лева. Той ми подаде десет, върнах му два. После се качи в колата и тръгнаха. Не забелязах някаква особена маневра, рязко тръгване или нещо необичайно”, свидетелства служителката на бензиностанцията Галя Димитрова.

Защитата на подсъдимите веднага атакува свидетелката с въпроси дали от офиса на бензиностанцията има пряка видимост към колата, след като между тях се намира бензиноколонката. Подтекстът на въпроса е могла е да види, че точно Данаил е седнал зад волана. Свидетелката обаче заяви, че се виждало отлично.

След като тръгват от бензиностанцията колата набира голяма скорост. По разбитата павирана улица „Съединение” опелът вече лети с над 130 километра в час. Скоростта е убийствена за такъв път, категорични са всички свидетели и експерти.

Защо шофьорът е натискал газта до дупка по разбитата улица? Данаил твърди, че не си спомня нищо след бензиностанцията.

Из показанията на Дидо, домакинът на фаталната сбирка в Симеоновград: „Колата на Живко много вървеше, всички го знаехме. Пробвал съм я, вдигал съм 150-160 километра в час с нея”.

Обвиняемият Данаил Георгиев има шофьорска книжка едва от няколко месеца – от януари 2011-а. „Дали наистина тази кола върви толкова?” Едно от вероятните обяснения за безумното натискане на газта, съчетано с въздействието на алкохола и падналите задръжки. Мигове на безумие, които довеждат до смъртта на шестима души и променят фатално живота на момчето.

По осеяната с дупки улица „Съединение” опелът лети с над 130 км., изпреварва Фолксваген Голф-2, в която пътуват други двама братовчеди – Митко Стоянов и Иван Атанасов. Зад волана на Голфа е Иван. Те виждат как другата кола ги изпреварва с бясна скорост, виждат и как се забива в стълба. Изпаднали в паника, обръщат, свиват по странична улица и изчезват от мястото. Отиват в църквата.

Изслушването на комплексната автотехническа и съдебно-медицинска експертиза бе последното за това заседание, но нечовешко изпитание за почернените родители. Според техническата експертиза колата е летяла със 133.6 км. в час до първия удар – в бетонния капак на улична шахта. От всеки удар скоростта е спадала, блъска се в стълба със 117 км./час, а когато помита групата младежи, вече се движи с 90.1 км./час, свидетелстват експертите.

Върховното изпитание идва, когато съдията започва да чете с равен глас заключенията на съдебния лекар Христо Еленски за загиналите деца. Въпреки различните тежки наранявания на всеки от тях, заключенията на патолога са сходни: „Смъртта е била неизбежна, настъпила е за минути”, „Смъртта е била неизбежна, настъпила е за секунди”, „Смъртта е била неизбежна, настъпила е мигновено”.

В залата е мъртвешки тихо, родителите на загиналите деца са навели глави, слушат напрегнато и се опитват за запазят самообладание.

Възрастната жена, роднина на Живко, е свела глава и е заровила лице в шепите си. Раменете на мъжа до нея пък са увиснали, човекът изглежда сломен. Майката на Данаил гледа съсредоточено в една точка. Лицата на двамата обвиняеми – Живко и Данаил, са замръзнали.

С изслушването на комплексната експертиза завърши тридневното съдебно заседание.

Основната цел на тримата адвокати на Данаил и Живко е да разколебаят тезата, че зад волана е бил Данаил. Другият прицел на защитата е кръвната проба. Според свидетелите във фаталната вечер Живко е пиел ракия, а Данаил – бира. Кръвната проба е показала 1.08 промила за Живко и доста повече - 1.3 промила за Данаил, който е изпил само две-три чаши бира. Как е възможно това, питат адвокатите. Те искат проверка на вземането на кръвните проби, дали е спазена процедурата.

Въпросът е ключов, защото ако отпаднат като доказателство резултатите от тях, на практика обвинението срещу Живко отпада автоматично, а срещу Данаил трябва да бъде драстично променено.

Всичко това трябва да бъде изяснено в следващото съдебно заседание.

Отсега обаче е ясно едно – в тази съдебна битка победители няма да има. Дори двамата обвиняеми да получат ефективни присъди, което изглежда твърде вероятно, това може да донесе известно удовлетворение на почернените родители, но няма да върне децата им.

Тримата адвокати пуснаха в действие почти всички процесуални възможности – от настояване за прекратяване на процеса и връщането му за ново разследване, през доказателствени искания и нови експертизи, до обвинение към съдията в пристрастност и искане за отвод. Някои от исканията им бяха приети, повечето – не.

ВЕРСИИ

След Черния Великден в Симеоновград тръгват различни слухове за случилото се. От ухо на ухо се разказва, че е имало състезание между две коли, което е причина за безумната скорост на колата-убиец. Свидетелски показания в подкрепа на тази версия обаче не бяха чути в съда. Приятелката на Данаил – Антония, пък разказа как чула разговор, че не е бил той зад волана. Нейните показания обаче едва ли ще бъдат кредитирани от съда, защото тя лично не е видяла, а само е чула да говорят за това. Според друга версия пък младежите, събрани в дома на Дидо, са вземали наркотици и са били дрогирани по време на инцидента. За това пък съвсем не се чу и една дума в залата.

ПРЕЦЕДЕНТИ

Обвинението срещу Данаил Георгиев е за непредумишлено престъпление. Близките на загиналите деца още в средата на миналата година започнаха подписка, с която искат причиняването на смърт на пътя от пиян шофьор да се третира и наказва като умишлено престъпление. Беше им обещано казусът да влезе в правната комисия на парламента.

По-възрастните хасковлии вероятно си спомнят, че точно тук преди тридесет години бе произнесена смъртна присъда за същото престъпление.

На 10 октомври 1981 г. 33-годишният Цветан Братанов в пияно състояние помита с ладата на брат си Емил четири деца, слизащи от автобуса на спирката до Руската гимназия. Жертви на нелепата катастрофа са 9-годишните Марияна, Йорданка, Петя и Антония. Пострадали са и две възрастни жени - Йорданка и Минка. Със средни телесни телесни се отървават Димитрия и Недялко.

Трагичният инцидент шокира Хасково. Трагедията на автобусната спирка е сред най-коментираните теми в кафенетата, вкъщи, на работа. Създава се обществено мнение, което настоява за смъртна присъда. Появяват се подписки от трудови колективи, работници, учители, шофьори. Дори юристите са раздвоени по спорния казус.

Заместник окръжен прокурор по това време е Савка Стоянова. Тя изготвя и обвинителния акт срещу Цветан. Предявява му обвинение в умишлено убийство по хулигански подбуди, при доказването му се предвижда смъртна присъда. За убийство по непредпазливост наказателният закон предвижда наказание до 15 г. затвор.

Шумният процес започва на 24 ноември 1981 г. (Забележете – само месец и половина след трагедията!!!) Състав на хасковския окръжен съд прекратява обвинението в предумишлено убийство и го подвежда под отговорност по чл. 123 от НК /за убийство по непредпазливост/. Типичен случай на непредпазливо деяние, пишат магистратите в мотивите си.

Тяхното решение е отменено от Върховния съд на 28 декември 1981 г. Те дават указания обвинението срещу Цветан да бъде за предумишлено убийство.

Въпреки протеста на адвокатите делото да не се гледа в Хасково заради създаденото обществено настроение, процесът се насрочва тук за 27 януари следващата година. Съдиите Златка Пехливанова и Димитър Манолов си дават отвод. Напрежението расте.

Публичният процес се провежда на 2 февруари 1982 г. от съдебен състав с председател Делчо Костадинов и членове Каньо Тенишев и Георги Абосов.

Процесът продължава три дни. На 5 февруари 1982 г. хасковският окръжен съд признава Цветан Братанов за виновен в предумишлено убийство по хулигански подбуди и го осъжда на смърт. Председателят на състава Делчо Костадинов /който също си е дал отвод, но не е е бил приет/, подписва с особено мнение. Той пише: "Не съм съгласен с квалификацията. Намираме се пред типичен случай на непредпазливо деяние."

Председателят на съдебният състав е юрист, а съдебните заседатели - граждани. В случая тяхното становище натежава, не без натиска на общественото мнение. Но не само обществената позиция решава присъдата. Тя е обжалвана пред върховния съд. Върховните магистрати оставят без уважение жалбата и потвърждават присъдата на окръжния съд на 29 юни 1982 г.

Присъдата е изпълнена на 8 ноември същата година.

(Данните са от Държавен архив Хасково, където все още се съхранява папката с делото).

Процесът, и особено смъртната присъда, провокират спорове между юристите и до днес.

„Безспорно, натискът на настроенията сред хасковлии се отразиха до някаква степен на съдебните заседатели”, бе мнението на Златка Пехливанова, един от съдиите, дал си отвод. По-късно тя става председател на Окръжния съд в Хасково и бе един от достойните негови ръководители.

„Точно това дело стана причина да бъде променен наказателния закон. След процеса бе създаден специален член за наказателната отговорност на шофьорите. Ако трябва да преценим от разстоянието на изминалите години (разговорът със Златка Пехливанова е от 2004 година), смъртната присъда на Цветан се дължеше и на обществените нагласи, и на несъвършенствата в наказателния закон”, бе мнението на Златка Пехливанова.

Така, 30 години по късно, по ирония на съдбата хасковската поправка в наказателния закон влиза в съдебната зала точно на хасковския съд.

Процесът продължава на 9 февруари.

Тодор Кръшков