Генка Маркова

Чe полицейската  при която беше употребена сила, надхвърляща позволеното от закона, е груба грешка, едва ли има вече съмнение.
Нещо повече, остана впечатлението, че при този случай с топ се стреля срещу врабче. Защото резултатът от акцията е, че са намерени 5 пакета цигари без бандерол. Вярно, това си е нарушение на закона е, но ако за всеки пакет черноборсаджийски цигари трябва да пращаме по двайсетина тежковъоръжени полицаи, в тази държава наистина няма да има кой да гони крупните бандити.
Два големи проблема се открояват при въпросната акция. Първият е, разбира се, че се допуска полицейско насилие. Тук вариантите са два: или някой началник много накриво е обяснил на въпросните полицаи, че всичко или почти всичко им е позволено, стига да си свършат работата. Или самите полицаи вече са придобили чувство за безнаказаност, тъй като подобни методи, включително и “да понабиеш” обекта, са се превърнали в практика.
А полицейското насилие у нас не е екзотика. Да си припомним случая в Кърджали, когато пак така безпардонно едно семейство бе буквално нападнато от полицаи в собствения му дом. И тогава, както и сега първоначално имаше увъртания - не било точно така, не са нападали, е, вярно, пропуснали да почукат на вратата. Не били я разбивали, но просто я демонтирали... След езиковите тревоги дойдоха още неубедителни обяснения, докато по случая от Мировяне думата не взе премиерът. И когато поиска наказания за виновните, последваха новините за проверки, а после - и за наказания от типа мъмрене...
Работата е там обаче, че дори когато е премълчавано, скривано или омаловажавано, един ден полицейското насилие изскача със страшна сила от решенията на съда за правата на човека в Страсбург. И тогава за България няма мърдане - плащала е и ще плаща хиляди левове по такива дела, но не от джоба на виновните за това полицаи, нито от заплатите на техните шефове, а от държавната хазна. Случаят с Мировяне едва ли ще направи изключение.
Причината за всичко това е, че не се вземат адекватни решения. Че замазването на истината ни е по-скъпо, отколкото от това да прибегнем до радикални наказания. Ако те бяха се случили досега по други подобни казуси, случая “Мировяне” просто нямаше да го има. И нямаше да последва ново дело в Страсбург, нито новосформирани граждански комитети срещу полицейското насилие.
Българската полиция трябва най-после да научи нещо важно, дори най-важното в този занаят - че нейната голяма цел не е да бие беззащитни хора, а да ги защитава. И че трябва да събира необорими доказателства срещу действителните бандити, каквито безспорно има, а не да се впуска с плам в кокошкарски случаи.
Така стигаме и до втория проблем в тази история. А той е, че българската полиция доста често не подготвя добре своите акции. И се оказва в смешната и унизителна ситуация да се пращат тежковъоръжени хора, за да си тръгнат после с пет кутии цигари без бандерол. Както се казва - да не си на мястото на въпросните участници в тази операция. Не е смешно, тъжно е. И непродуктивно. Пък после се чудим защо в съда обвиненията срещу големите бандити не издържат...
Гeнка Маркова
24 часа