Айсел Мустафова

На 25 юли 2010 година четирима цивилни полицаи нахлуват в дома на Айсел и Сабахатин Мустафови. По това време в апартамента е и 20-годишната им дъщеря Шерин, която дошла да види какво става, след като чула шум. Полицаите я ударили, свалили я на земята, а същата съдба сполетяла и самата Айсел, която през това време била в спалнята и се опитвала да се обади на полицията и на съседите. Едва когато комшийката на семейство Мустафови реагирала на повикванията, мъжете се представили, казвайки, че това е акция на полицията. Районната прокуратура в Кърджали образува досъдебно производство срещу четиримата полицаи. Това е резултатът от повторната проверка на случая, която бе назначена в края на март миналата година от Върховната касационна прокуратура (ВКП).
Айсел Мустафова обясни, че все още тя и семейството й чакат резултат от подадената жалба, която в момента се разглежда от следствения отдел в Хасково, а дъщеря й Шерин все още не може да се възстанови от стреса и шока, който е преживяла. Ето какво още разказа Айсел Мустафова:
Вечерта на 25 юли 2010 година в 23.15 часа влязоха полицаите у нас. На вратата се почука, моят съпруг стана да отключи. С отварянето на вратата внезапно го нападнаха, сложиха му белезници, ритнаха с крак вратата, спукаха главата на дъщеря ми, мен ме бутнаха, насочиха пистолет към главата ми, срещу децата ми имаше насочен пистолет. Оттогава насам все сме по мъките, все чакаме някакъв резултат да излезе. До ден днешен нищо няма. Върховната касационна прокуратура оправда моята жалба и се стигна до разглеждане наново. В момента се разглежда от следствения отдел в Хасково. Миналата седмица имахме очна ставка с полицаите, обаче въпреки това всичко отричат. Те винаги са прави, все едно, че ние сме ги набили. Така излиза в случая.
Като научих, че и с това семейство така са направили, се възмутих, просто им съчувствам, че така се е случило. Аз тази жалба я пуснах, само за да могат да се вземат някакви мерки, за да няма такива последващи действия на полицаите, обаче предполагам, че те няма да вземат никакви мерки. Направо съм възмутена от всичко това, в което се намираме.
Вие намерихте ли адекватен отговор защо се случи това с вас?
Не, все още не съм получила никакъв адекватен отговор за случилото се. Още тогава, същата вечер като влязоха у нас, въобще нищо не ни обясниха за какво става въпрос. Впоследствие от пресата научих за какво са влезли, какъв е бил случаят. Действително нищо не отговаря на самата истина.
Вашето семейство възстанови ли се от този стрес, който ви беше причинен? Няколко човека бяха пострадали тогава - Вие, дъщеря Ви.
Този стрес май за цял живот ще ни остане. Особено дъщеря ми въобще не може да го преодолее. При всяко чукане на вратата се стряска. Няма да можем да се оправим скоро. При всяко споменаване в пресата ние изпадаме в паника, много сме стресирани.
Някой извини ли се за случилото се?
Не, въпреки постъпките им никой не ни се е извинил.
Мислите ли, че все пак може да се намери някаква справедливост, да се стигне до някакъв резултат във ваша полза?
Просто не вярвам вече на никаква институция. Нямам отговор на техните действия и постъпки, възмутена съм от всичко това, те мислят, че са над закона - те колят, те бесят. Изобщо не се надявам да има уволнения и уволненията не са решение за този случай, както и при нас. Уж наказание ще имат, а то устно предупреждение. Това ли е наказанието им? Без прокурорска заповед, без нищо ти нахлуват в къщата и накрая остават само с предупреждение. Изобщо не вярвам на г-н Цветанов, абсолютно на нищо. Благодаря, че ни се е извинил, обаче той ни обеща, че като дойде в Кърджали, на четири очи ще се видим да поговорим за нашия случай. А колко пъти е идвал вече в Кърджали, до ден днешен не ми се е обадил да се видим. Искат да потулят нещата, с времето ние да се откажем. От една инстанция в друга ни пращат, само за да се откажем, може би това им е целта. Изобщо не си държи на думата като мъж. За мен това е г-н Цветанов.
Полицейското насилие - тема в предаването „Кой говори":
Дарик радио