- Г-н Казак, наистина ли се е изчерпала дейността на настоящото Народно събрание? Това стана ясно от декларацията на вашата парламентарна група в първия ден на зимната сесия на парламента.
- Както виждате – цялото управление на държавата с течение на времето започва все повече да буксува, кризата се задълбочава, светлина в тунела вече не се вижда. Парламентът, както виждате, повече от всякога се е обезличил и е станал придатък и функция на правителството и най-вече на премиера. Нагледно доказателство е и откриването на новата сесия на 41-то Народно събрание, по време на което бе крещящо отсъствието на какъвто и да е представител на правителството.
- Във вторник от БСП поискаха лично премиера да изясни позицията на България относно новия финансов пакт, който се подготвя в Европа и да има по-ярко присъствие на управляващите. Вие присъединявате ли се към тяхното искане?
- Да, както виждате – управляващите отсъстват от дебатите и в парламента, и в по-широк аспект. Единствено техни представители ни облъчват в медиите с някакви заклинания, някакви обещания в бъдеще време, които реално не се случват. Що се отнася до позицията на България по отношение на новите предизвикателства пред Европа и подготвения нов договор за финансовия пакт, самият отказ – нежелание да се представи българската позиция, за мен е доказателство, че такава липсва. Няма предварителна. Явно нашето правителство е възприело тезата – „да видим какво ще ни предложат големите държави и тогава ще се съгласим”. След като ти не споделяш ясно своята позиция, значи нямаш такава!
- Това не ни ли връща в ролята на Yesman, както бяхме определени по времето на преговорите за членство в ЕС?
- Точно. От една страна – продължаваме да твърдим, включително и представители на управляващото мнозинство, че България е за стабилност, единна Европа, свой интегритет без различни кръгове и скорости. Същевременно премиерът декларира, че той би бил съгласен Европа да се раздели на отличници и на финансово недисциплинирани държави, България да бъде в кръга на отличниците. Т.е. България поощрява това разединение в Европа по тези критерии, които според мен, не допринасят за поддържане на духа на единност и неделимост в ЕС.
- Ако се обърнем вътрешните проблеми, може ли да се смята, че позицията на ДПС е стремеж към предсрочни избори?
- За нас е назряла необходимостта, дошло е времето за търсене на друга алтернатива, на друг формат на управление, който да отразява по по-адекватен начин обществените потребности от една по-компетентна, по-социално отговорна и ангажирана политика в днешните трудни условия на финансово-икономическа криза. Необходимостта от постигане на по-широк консенсус и съгласие по основните приоритети на страната е по-належащ от всякога и в никакъв случай не означава търсенето на всяка цена на участие във властта по еднозначен начин. По-скоро е търсене на такава формула, която да е национално отговорна към днешните приоритети.
- Това не дава ли лек анонс на обръчите от фирми, не се ли създава опасността становището на ДПС да бъде възприето като: “Ние не искаме да участваме във властта, но ние държим икономическата власт”?
- Каква икономическа власт държи ДПС? Никаква!
- Преди време лидерът на партията г-н Доган беше този, който заяви, че има обръчи от фирми…
- Той каза, че около всяка партия има обръчи от фирми, които се надяват и в определени моменти, подпомагайки съответната икономическа сила, очакват съответно да бъдат компенсирани. Това е една констатация, която беше направена общо, за съжаление, тя беше обратно обърната и единствено концентрирана върху автора на тази констатация. Днешното управление е нагледен пример за верността на тази констатация. Виждате, че едни и същи големи фирми се толерират, те печелят обществените поръчки, а широките слоеве на малкия и среден бизнес загиват и понасят по най-бруталния и жесток начин ударите не кризата.
- Ако ДПС само подкрепи едно ново правителство – да допуснем, че има предсрочни избори, избере се нов кабинет… – каква ще бъде ползата на ДПС от тази подкрепа?
- За нас е належаща промяна във формулата на това управление, което страда от синдрома на чувството за безалтернативност, безметежност и за вечност. Този синдром го подтиква към воденето на една все по-откъсната от реалностите на обикновения човек политики и действия. В дългосрочен план това ще са страшно негативни последици за страната.
- Кажете какви…
Виждате какво става – задълбочават се параметрите на кризата в България, ръста на безработицата, фалита на все по-голям брой малки и средни предприятия, спадането на раждаемостта, ускоряването на емиграционните вълни от страната на вън, кризата в здравеопазването, която се задълбочава и която правителството три години не можа да предложи адекватно решение, кризата в образованието и т.н… Това са все негативни обществени процеси, които се развиват и задълбочават, за съжаление, във все по-негативна посока и рано или късно обществото ще потърси сметка за тях. За съжаление, колкото повече се забавя предлагането на една друга, по-добра алтернатива, толкова повече след това преодоляването на тези последици ще бъде бавно и трудно.
- Преди дни стана ясно, че Турция желае да строи студентски кампоси и в България. Какво показва това решение на турското правителство?
- Това показва, че турското правителство е загрижено за бъдещето на своите деца, специално онези от тях, които учат в чужбина и иска по някакъв начин да подпомогне тяхното обучение като построи по свой вътрешен модел на организация на студентските кампоси в Турция, които могат да служат за пример по отношение на битови условия, дисциплина, сигурност, възможности за отдих и спорт в свободното време биха могли да служат за пример на не една държава. Специално за България мисля, че биха били един прецедент, който би трябвало да се поучат и българските университети, тъй като виждате в какво състояние е и т.нар. Студентски град в София. Този пример заслужава да бъде поощрен и последван.
- Трябва ли българската държава да се притеснява за увеличаването на броя на турски фирми, турски капитали? По какъв начин са защитени националните ни интереси – имаше и турски фирми в страната, които се отнасяха твърде зле към работниците. Каква е защитата на хората?
- Никой не трябва априори да изпитва страхове от едни структури, които са дошли да инвестират, да създават работни места. Независимо от коя държава идват. Турската икономика е в безпрецедентен възход – Турция бележи втория в света икономически ръст за 2011 г. след Китай. Това създава предпоставки за експанзия на турския капитал навън. За България би било добре, ако част от този капитал би бил инвестиран тук в посока създаване на ефективни производствени мощности и предприятия и създаване на нови работни места, естествено, при стриктното съблюдаване на нашето национално законодателство – било то трудово, било то данъчно-осигурително и т.н. Трябва да се подпомагат сериозните турски инвеститори, а несериозните и които си позволяват нарушаване на нашето законодателство – да бъдат санкционирани.
- Какви изводи трябва да си направи България от проекта “Горна Арда”?
- Изводите са, че трябва много внимателно да се прецизират и отработват моделите на всеки един значим международен проект – било то икономически, енергиен и т.н., за да не се стига до този злополучен пример с каскадата “Горна Арда”. Мисля, че този пример е изолиран, въпреки че е негативен. За сметка на него имаме много други примери на положително развитие на значими инвестиционни проекти с турско участие в България, на първо място, споменавайки, инвестицията на „Шишеджам” в Търговище.
- Имаше и пример с магистрала, при която отношението, заплащането, условията на труд за турската фирма и за българските работници беше твърде различно в ущърб на българските трудещи се…
- Мисля, че всеки един пример трябва да се разглежда сам по себе си, не трябва да се правят обобщени изводи за цялостна политика, когато има отделни изключения на неразбирателство или на допуснати грешки. Както АМ “Люлин” въпреки всички перипети беше успешно завършена. Тя беше построена от турска фирма. Виждате, че друга турска фирма построи отсечка от АМ “Тракия” и сега строи Софийското метро. Тя е тази, която закупи онази уникална машина „къртичката”, която прокопава, а не българското правителство, нито Бойко Борисов.
- Смятате ли, че в България и сегашното и предишните правителства защитават интересите на обикновения гражданин?
- За съжаление, това правителство все по-малко защитава интересите и правата на обикновения българин за сметка на крупни интереси и на монополисти, и на близки и ползващи се с благословията и приятелското отношение кръгове. За съжаление, това са днешните реалности.
Как това може да се промени – нови закони или…
- Да, трябва. Органите, които са упълномощени, трябва стриктно да спазват правилата за честна конкуренция, за ясни и честни тръжни процедури и новият орган, създаден за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, трябва да съблюдават стриктно да не се прокарват лобистки нормативни актове, тръжните процедури да са честни и открити и обществения натиск, на медиите да бъдат достатъчно силен към властта.
- Има ли го този натиск?
- За съжаление, в недостатъчен размер.
Весела Веселинова “Аргументи бг”