На Богоявление Исус се явява за първи път пред света, за да започне да проповядва. За да стане това, той бил кръстен от братовчед си Йоан във водите на река Йордан. На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната черква. Той трябва да бъде изваден обратно като символ на вечно обновяващото се тайнство на Христовото кръщение. Извадилият го младеж го връща на свещеника. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна. И на нея се гадае като на Бъдни вечер на орехи.

Йордановден и Ивановден
Със зимно къпане в реките завършва по българска традиция периодът на Коледно-Новогодишните празници. Те приключват седмица след календарното начало на новата година. За обредното къпане на Йордановден (6 януари) и Ивановден (7 януари) разказваме в днешното Фолк-студио, подготвено от Румяна Панайотова.

Въпреки зимния студ, хората се къпят в реки и вирове или се мият с изворна вода на открито на празниците Йордановден (6 януари) и Ивановден (7 януари). Затова тези празници са наричани също и Водици. Има и множество други местни названия на тези празници. Познати са и различни обреди, съпътстващи средзимното къпане на открито. В наше време малцина се престрашават да скочат в ледените води на някоя река или вир. Но и до ден днешен се вярва, че това носи здраве. Зад това поверие стои древна митология. Според нея преходът от старата към новата година е период на космически хаос. Тогава се отключват демонични сили на отвъдното и злото. Затова наричат преходния период караконджови или вампирови, “мръсни” или некръстени дни. За такива се смятат обикновено 12-те дни от Коледа (25 декември) до Йордановден (6 януари). Когато те приключат, всичко трябва да се пречисти обредно – хората, домовете, стопанството и дори природата. Едва тогава надделява градивното начало. Вселената завършва обновителното си прераждане и възвръща своята хармония. Започва новият възход на животворните сили.

Когато “мръсните” дни завършат, най-напред трябва да се пречисти и освети водата, според обичая. Християнският ритуал е свещеник да потопи своя кръст в съд с вода или да го хвърли в река. От това самата вода придобива силата да пречиства. С така осветената вода свещеникът обикаля и поръсва всички къщи и обитателите им. Обичаят е всеки да пийне по глътка, да измие лицето и ръцете си. А мъжете – и да се изкъпят в осветената река. Това е обредът за пречистване от влиянията на демоничните и злосторни сили. Затова се смята, че обредното къпане ще донесе здраве и ще освободи животворните сили у човека, земята и добитъка. Има и фолклорна версия за пречистване и освещаване на водата – вързани на кръст клонки от босилек се окачват на съдовете за вода. Стопанинът на дома пръска с тази вода всички от семейството, къщата, стопанските постройки и добитъка. С такъв ритуал в някои райони прогонват “мръсните” дни още на 5 януари. В други райони пречистването и освещаването на водата се извършва на 6 януари – Йордановден. Затова наричат празника също и Водокръщи. Когато свещеникът хвърли своя кръст в река или вир, обичаят е млади мъже да скачат във водата, за да го извадят. Поверието е, че който намери и извади кръста от водата, ще се радва на най-добро здраве през новата година. Освен това, има обичай да се къпят на открито и мъже, които са се оженили или сгодили през тази зима, а даже и момченца-пеленачета. Затова наричат празника Мъжки водици. А следващият ден – Ивановден – е наричан Женски водици. Тогава пък в обредното къпане или поне измиване с осветена вода се включват и младите невести и годеници. Но и в двата дни най-къпани са мъжете и жените, които имат имен ден – Йордан или Йорданка, Иван или Иванка и всички производни имена.

Изглежда къпането в ледените води открай време не се е харесвало на някои хора. Затова те се спасявали с “откуп”. Така се събирали пари, с които в края на деня се устройвало общоселско угощение. В Родопите пък има обичай група от 5-6 мъже да обикалят къщите и където има млади мъже, да ги вдигат на ръце и да ги подхвърлят нагоре с възгласи “ха-а-ас”. От това идва и названието на обреда – “хаскане”. Ако подхвърляният мъж им даде откуп, оставят го да се прибере у дома, но ако откаже – отнасят го до реката и го хвърлят в студените води. И никой няма право да се сърди, ако бъде окъпан в този обред на пречистването. Всичко това предизвиква много шеги, смях и всеобщо веселие. Познат е и моминският обичай “водичарки”. Група девойки обхождат къщите – подобно на коледарите – със специални обредни “водичарски” песни за всекиго според възрастта, социалното и имотното положение. Една от водичарските песни обединява древния митологичен и по-късния християнски смисъл на тези празници. Песента разказва за огън, който гори и нито вятърът, нито росата могат да го изгасят. Защото този огън е самата Божа майка, понесла своя новороден син да бъде кръстен от свети Йован. С това свето кръщение приключват т.нар. “некръстени” дни на вселената и започва новият годишен кръговрат на плодородие, родовитост и благоденствие.