Грипът вече е в България, повечето джипита обаче не го различават от настинките и паравирусните инфекции и го лекуват като остро респираторно заболяване. Това показва проучване на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Докторите на практика не знаят какво точно лекуват, защото не вземат и не изпращат проби от пациентите в Националната лаборатория по грип и остри вирусни инфекции, предаде Монитор.
„На практика симптомите и на двете заболявания си приличат много. Разликата е само в това, че при грипа освен хремата, кашлицата и общата отпадналост, температурата е по-упорита, забелязва се и болка в мускулите, обясни националният санитарен инспектор д-р Ангел Кунчев.
Към момента има пик на заболеваемостта, но истинската грипна епидемия се очаква през януари, обясни той. Инфлуенцата в началото се маскира най-често като обикновена настинка. Тя обаче не преминава за два-три дни. Вместо да отшуми от традиционните прахчета срещу простудни заболявания и ударните дози витамини, тя се задълбочава, докато сложи човек на легло. Нестабилното време, нетипичните за сезона високи температури са отлични за нахлуването на вирусите.
Грипът е въздушно-капкова инфекция, почти ежегодно вземаща размерите на епидемия. С инкубационен период от един до пет дни, в 80% от случаите инфекцията протича като леко простудно заболяване. Той започва внезапното с втрисане, висока температура, обща слабост, мускулни болки, главоболие, суха дразнеща кашлица, при която след втория ден започват да се отделят жилави храчки.
Въпреки че повечето хора смятат грипа за банална инфекция, това не е така. Особено застрашени са малки деца и възрастни хора с предшестващи заболявания и понижени защитни сили. При хора с намалена имунна защита често се стига до тежки усложнения като бронхопневмония, менингоенцефалит, миоперикардит, синуит и др. За съжаление лечението на грипа е все още най-често само симптоматично - достатъчен прием на течности, антипиретици, постелен режим. Антивирусните препарати са удачни, само ако се започнат много рано - до 24 часа от заразяването.
Антибиотиците са безсилни пред него. На практика те не унищожават грипните вируси. Те се дават срещу бактериите, които се въдят след заразяването с инфлуенцата. Повечето лекари в последните години избягват да ги предписват, тъй като антибиотиците наред с бактериите убиват и добрите микроорганизми в стомаха и червата, които подпомагат храносмилателната дейност и възпират гнилостните процеси.
Високата температура не е типична за острите вирусни инфекции, но понякога за една нощ човек може да вдигне до 38 градуса. Те се проявяват с кихане, чувство на драскане в гърлото, запушен нос, водниста секреция от носа и суха кашлица, която преминава за между седем и десет дни. Макар че не изисква антибиотично лечение, заболяването не бива да се кара на крак, тъй като често се засягат синусите, ларинксът, фаринксът, трахеята и бронхите.
