Въпросът плод или зеленчук е тиквата е отколешен като спора кое е първо - яйцето или кокошката. За ботаниката тя е "плод", тъй като образува семена. Но за кулинарите е "зеленчук", тъй като по хранителни свойства прилича на картофите и не може да се консумира в суров вид.

За да е вкусна една тиква, тя трябва да бъде достатъчно твърда и с гладка кора. Малките тикви са най-подходящи за консумация, защото вътрешността им е по-сочна и ароматна, докато големите са чудесни за декорация. Познавачите твърдят, че белите тикви са най-качествени, те имат нежна месеста част и тънка кора. Много често тиквите, които се предлагат на есенния пазар, са разрязани на две. Ще познаете дали половинките са пресни, ако повърхността им е влажна и равна, с ярък цвят, в противен случай можете да сте сигурни, че вкусовите качества са силно влошени. Освен това, ако тиквата е много лъскава, това означава, че е откъсната преди да узрее добре и е с блудкав вкус.

Тиквата, нарязана на парчета, може да се съхранява в хладилник до два-три дни, добре увита в стреч фолио. Цяла тиква издържа до две седмици на стайна температура и няколко седмици на студено, тъмно и проветриво място. Оптималната температура за съхранение е от 1 до 14єС (важно е тя да не пада под 0єС). Тиквата може да бъде замразена във фризер, ако предварително е обелена, почистена от семките и нарязана на кубчета.

РЕЦЕПТИ

Пълнена тиква

Продукти: 1 тиква (2,5 кг), 50 г масло, 750 г кайма, 150 г кромид лук, 30 г доматено пюре, 1 с. л. брашно, 200 г сметана, сол.

Тиквата се обелва и се срязва на две равни половини. Семената се почистват и се посолява. Лукът се нарязва на ситно и се запържва с каймата, половината от доматеното пюре и сол. Двете половини на тиквата се пълнят с плънката, добавя се отгоре малко масло, долива се вода в тавата и се пекат в умерена фурна, като от време на време се поливат с отделения сок. Преди сервиране сокът от печенето се сгъстява с леко запържено брашно, останалото доматено пюре и сметаната.

Тиквени кнедли

Продукти: 800 г тиква, 160 г брашно, 2 яйца, 80 г масло, 20 г галета, 80 г кашкавал, черен пипер, сол.

Тиквата се почиства, измива се на течаща вода, сварява се и още докато е гореща, се смачква на пюре с дървена лъжица. Прибавят се яйцата, по-голямата част от брашното, черният пипер и солта. Сместа се меси, докато започне да се отделя от ръцете. От нея се правят кнедли (пръчици, дълги 4-5 см), овалват се в брашно, пускат се във вряща вода и се варят в затворен съд. Щом изплават на повърхността, значи кнедлите са сварени. Изваждат се с решетеста лъжица и се отцеждат. Заливат се със сгорещено масло, размесено с галета. Сервират се горещи, като гарнитура към пържено или печено месо. Може да се поднесат и като самостоятелно ястие, поръсени с настърган кашкавал.

Тиква с боб

Продукти: 1 кръгла тиква (4-5 кг), 100 г булгур, 2 с.л. зехтин, 2 скилидки чесън, 1 стрък праз, 100 г гъби, 300 г сварен зрял фасул, 1 с.л. доматено пюре, сух джоджен, сол, черен пипер.

Тиквата се измива, отрязва се капак и внимателно се изчиства от семките. Намазва се отвън и отвътре със зехтин, след което се завива в алуминиево фолио и се запича се във фурна, докато се зачерви. Отделената течност се изхвърля. Булгурът се накисва за около час в студена вода. Празът и гъбите се запържват в загрята мазнина, след което се добавят счуканият чесън, булгурът, фасулът, доматеното пюре и малко гореща вода. Подправя се със сол, черен пипер и джоджен и се вари десетина минути на слаб огън. Плънката се изсипва в тиквата, без да се сваля фолиото и се пече още петнайсетина минути в загрята фурна.

Тиквени кюфтенца

Продукти: 1 кг тиква, 200 мл прясно мляко, 100 г галета или брашно, 2 яйца, 50 г масло, сол, 50 г смлени орехи, 1 връзка копър.

Тиквата се почиства от кората и семената и се настъргва на едро ренде. Залива се с млякото и се задушава, докато омекне. След като изстине, се добавят галетата, разбитите жълтъци и солта. Сместа се разбърква добре и се добавят разбитите на сняг белтъци. Оформят се тиквени кюфтета, които се пържат в нагорещена мазнина от двете страни. Сервират се със сметана или кисело мляко, в което предварително са разбъркани смлените орехи и ситно нарязаният копър.

Тиквени питки

Продукти: 500 г сварена тиква, 2 яйца, 400 мл прясно мляко, 150 г брашно, половин ч.л. сода бикарбонат, 1 с.л. захар, 50 г масло, 100 г пудра захар, половин ч.л. бакпулвер, половин ч.ч. сол.

Брашното се пресява заедно със солта, содата и бакпулвера. Сварената тиква се смачква на пюре и към него се прибавят разбитите яйца, захарта, млякото и малко по малко пресятото брашно. От полученото тесто се правят тънки питки, които се пържат от двете страни в тиган, намазан с масло. Поднасят се поръсени с пудрата захар.

Тиквен пудинг

Продукти: 600 г тиква, 1 ванилия, 2 с.л. брашно, 2 с.л. сметана, 80 г захар, 4 яйца, 2 с.л. ром, 50 г стафиди. За карамела: 3 с.л. захар, 1 ч.л. вода.

Изчистената тиква се нарязва на парчета и се вари в тенджера с половин ч.ч. вода заедно с ванилията, след което се смачква на пюре. Прибавят се брашното, сметаната, захарта и разбитите яйца. След това се добавят ромът и стафидите и всичко се разбърква. В кръгла форма за печене се прави карамел от захарта и водата. Отгоре се изсипва сместа и се пече в умерена фурна на водна баня около един час. След като изстине, пудингът се обръща в чиния за торта.

Легенди за тиквата

Според митологията на народите от Северен Лаос първите хора излезли на бял свят от три огромни тикви, които божеството Пу Ланг-сонг пробило с нагорещено желязо. Подобна идея за космоса във формата на тиква присъства и в някои китайски митове за сътворението. Според тях първосъздателят на вселената Пангу се самозародил в тиква и живял в нея 18 000 години, докато сушата се отдели от водата. Според някои даоистки вярвания тиквата е храна на безсмъртието, а по нейните лиани някога хората се изкачвали на небето, за да общуват с боговете.

Съвременната кулинария също реабилитира тиквата и я поставя в основата на най-изискани блюда навсякъде по света. В Тунис например ĸaтo мeзe пpeдлaгaт тиĸвeнo пюpe cъc зexтин и oцeт, чecън, ĸимиoн , xapиca и ĸopиaндъp. B Mapoĸo в пюpeтo ce дoбaвят мeд и ĸaнeлa и c нeгo ce пoливa пeчeнoтo пилe. B Итaлия c тиĸвa ce пълнят възxититeлни тopтeлини, a специално в Kpeмoнa мoжe дa ce oпитa пpeвъзxoднoтo тиĸвeнo pизoтo. Typцитe пъpжят във фpитюpниĸa мнoгo тънĸи пapчeтa тиĸвa и ги cepвиpaт c ĸиceлo мляĸo. Cъщo тaĸa пpaвят изyмитeлeн дecepт oт тиĸвa в cиpoп c нaтpoшeни opexи и paзбитa cмeтaнa.

В кухнята са познати три вида тикви. Обикновената тиквичка е характерна за късната пролет и лятото. Нейната родина е някъде в Азия. Другите два вида - голямата бяла тиква, известна още като "кестенка" или "свинска", и мускатната жълта тиква, издължена като цигулка, произхождат от Централна и Южна Америка. Те са сред първите културни растения, отглеждани от индианците. При археологически разкопки в Перу са открити следи от културна тиква на близо 5000 години. В Европа е пренесена през XVI век и сравнително бързо е разпространена из целия континент. Първият европеец, който я докоснал, бил самият "велик адмирал на океанското море и вицекрал" Христофор Колумб. Когато през пролетта на 1493 г. мореплавателят се върнал от първата си експедиция до Новия свят, подарил на кралица Изабела плодове и семена, донесени от новооткритите земи, сред които имало и тиквени семки.