Деси Стамболова: Танцувах с гипс и станах първа

11:39, 30 ное 2011 г.
8,540
58
0
Вече сте гласувал/а!

60 златни медала от национални и световни танцови шампионати. Сребърните и бронзовите отличия надхвърлят 100. Медалите красят стаята на 17-годишната Деси Стамболова от танцова формация „Тангра“. Поредното първо място ученичката от езиковата гимназия спечели в Отворения шампионат „ Световна купа 2011“ в Торино, Италия. Това е второто й призово отличие на Световно първенство, след като грабна титлата и миналата година.

Деси Стамболова, танцьорка във формация „Тангра“

Деси, отново взе златен медал от световно първенство. Спомняш ли си първото състезание?

Бях в първи клас. Състезанието се провеждаше в Пловдив. Танцувах с гипс. Два дни преди шампионата счупих дясната си ръка. Наложи се да променим хореографията, защото можех да движа само лявата. Хотелската стая стана розова, докато боядисаме гипса. Представих се със соловия танц „Пинко“. Спечелих първо място. Избраха ме и за „Мис Фестивал“. Подариха ми огромна торта, която изядох сама.

Имаш ли и други необичайни представяния?

Преди две години малко преди състезание в София ме оперираха от киста и апендицит. Забраниха ми да танцувам 6 месеца. Две седмици след като ми махнаха конците, ходих тайно в залата. Никой не знаеше. С Дорина работехме върху соловия танц „Медуза горгона“. Състезанието беше след месец. Помолих родителите ми да отида и да гледам шампионата. Пуснаха ме. Нямаха представа, че ще се състезавам. Спечелих два златни медала - за соло и дует. Когато се прибрах, родителите ми питаха: “Какви са тези медали?“. Казах им. Не можеха да повярват как за толкова кратко време сме направили нов танц и то толкова успешен.

Откога танцуваш?

От 3-годишна. Бях в детската градина, когато хореографката на „Тангра“ Дорина Инджова дойде при нас и ни представи танците. Тя водеше група в забавачката. После спрях да се занимавам с това. Върнах се към танците в първи клас, вече в балет „Тангра“. В началото ходех заради приятелките си, не предполагах, че ще се развия толкова сериозно.

Колко медала спечели?

Не съм ги броила. Златните са около 60 - за солови и дуетни изпълнения. Оставила съм ги на един рафт в стаята ми – моята алея на славата. Те са гордостта ми.

Много време ли прекарваш в залата, за да постигнеш тези резултати?

Не много. Най-дългата ми тренировка е била пет часа. Имам талант и ми се получава.

Необходими са техника и артистичност. Играя от сърце, не само за медали.

Разкажи ни за световните първенства, в които си участвала?

Първото бе в Германия през 2006 година. Открих фестивала, играх първа на сцената солото „Пулчинела“. Класирах се на 38 място. Това беше дебют отвсякъде - първо световно, първа на сцената, за първи път участвах при 12-15 годишните. През 2007 отново се явих на световното първенство в Германия. Стигнах полуфинал с танца „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Класирах се на 9-то място. Участвала съм в шест световни и два европейски шампионата.

На световното в Италия тази година се представих с пет танца. Солото ми „Кали - богинята войн“ стана първо в категорията шоу денс. Дутът с Павел Нохчев „Пълнолуние“ беше трети в същия раздел. Соловото ми изпълнение „Пространство“ стана 7-мо. Другият ми дует с Павел „Някой зад мен“ взе бронзов медал. Малката група в стил синхроденс спечели среброто.

Предпочиташ да се представяш солово.

Да, защото при солото всичко зависи от мен. При дуета трябва да си сигурен в партньора.

Най-скъпата ти победа?

Златният медал от световния шампионат в Италия тази година. Казах си, че ще играя за Дорина, заради всичко, което е направила за мен. Спечелих първо място и го посветих на нея.

Каква е ролята на Дорина Инджова за твоите успехи?

- Тя ми е втора майка. Споделям й всичко, тя ме разбира. Освен хореограф, е мой приятел. Човек, които има определяща рола за възпитанието ми. Много сериозни разговори сме имали. Когато са ме предавали приятели например. Когато ме виждаше угрижена, звънеше на родителите ми, непрекъснато ме разпитваше, за да ми помогне да се справя с проблемите си.

Дорина безпогрешно надушва таланта и успява да го развие. Всеки танц, които прави, е осмислен и подготвен за точно определен танцьор. Тя се докосва до нас, улавя нашата чувствителност и темперамент и прави най-подходящите танци за всеки. Едно е да разчиташ само на техника, друго е да успееш да изградиш с танц образ на сцената.

Моята сила са митичните същества, като Медуза горгона.

Как се подготвяш за състезание?

На тренировките в залата никога не играя целия танц. Това се случва единствено на сцената. За това Дорина ми казва: “Без да полагаш много усилия, виж какво постигаш. Представи си, ако се постараеш. Трябва не само талант, но и труд„.

Преди да изляза на сцената оставам сама със себе си. Представям си как изигравам безупречно танца. Как хората, които обичам, са доволни от мен. После излизам уверена на сцената и печеля.

Не гледам публиката, а само журито. Искам родителите ми да се гордеят с мен. Баща ми е анестезиолог. Но 12 години е тренирал гимнастика. Казват ми, че благодарение на спорта съм възпитана, целенасочена и амбициозна.

Много се вълнувам, когато родителите ми дойдат да ме гледат на състезание. Искам да се представя добре и да се гордеят с мен. В Димитровград танцувах „Медуза горгона“. Не знаех, че ще дойдат да ме гледат. Когато ги видях сред публиката, си навехнах крака.

Гледаха ме в Хасково и пак гаф. Танцувам на финала. Два пъти паднах в началото и накрая напуснах сцената. Мама ме укори тогава. Пита ме каква е тази лабилна психика. Вълнувам се, не искам да се изложа пред тях. Много ги обичам.

Избра ли професия вече?

Исках да стана актриса, но се отказах. Ще уча медицина и след това да специализирам пластична хирургия. Много са комплексирани хората в България. Те са потиснати от наложениете фалшиви еталони за красота – фолк певиците. Аз също имах много комплекси. Имало е периоди, когато не съм излизала от къщи, защото мислех, че съм грозна и дебела. Майка ми ме измъкна от тези комплекси. Каза ми, че не е важно как изглеждаш, а какво си постигнал.

Не обичам да искам пари от родителите ми. Две лета работех като аниматор в Русалка. Получавам стипендия за даровити деца.

Не искам много от живота, искам много от себе си. Искам за осигуря бъдещото си семейството, да не съм зависима от никого, дори от мъжа си. Ще е трудно, но не обичам лесните неща. За танците ще ми е мъчно. Но съм го решила. Трябва да съм първа навсякъде, да докажа на себе си, че мога да се справя с всяко предизвикателство.

Не ходя по барове и дискотеки. Обичам да си стоя вкъщи, да чистя, да мия чинии.

Имам страхотен приятел. Той е много амбициозен. Непоправим оптимист и това повлия и на мен.

Интервю на Христина Котларска