Семейството на Роса и Йордан Стефанови от Караджалово през тази година отбелязва 50 годишен юбилей.Както казва чичо Данчо – това не е златна сватба – това са 50 години взаимотърпимост. И се смее… Защото истината е малко по- различна. И те както много други двойки не отричат, че семейното дълголетие се дължи на много любов, много компромиси, доверие и разбирателство. Всичко започнало в Пощенското училище. Момичето от Караджалово седяло на чина си и често тъгувало за селото и родителите си. И един от най- наперените й съученици решил да й помогне да се почувства по-добре. И така малко по малко се влюбват, завършват, после следва разпределение и всеки тръгва по своя път.Роса се прибира насам, Данчо заминава при семейството си в Михайловград и тогава се намесва майка му и настоява той да доведе булката в семейството. Започва една сага…. Като за балкански филм. Тръгва младоженецът, ама как да дойде сам толкова далече. И изпраща майка си да извика приятеля му. Защото тогава няма телефони. Да, ама междувременно влакът за София е заминал, а по разписание и автобусът за Пловдив трябва да тръгне всеки момент. Шофьорът влиза в положение на младежа и всички чакат да видят ще дойде ли подкрепление за младоженеца. И идва… Ама не свършва до тук драмата. На Петрохан ги спират военни. Има учение и докато не преминат тежките машини, пътят е затворен. Чичо Данчо пак слиза, пак обяснява за къде се е запътил и получава разрешение автобусът да продължи, защото „тази работа не търпи отлагане“. Идва в Караджалово с един мукавен куфар, с една бутилка мента – дар за дядото на Роса и една риза. Имал намерение да вземе булката и да се прибере. Ама нали знаете, че тук тези работи не стават така. Събират се хората, засвирва музиката,хора и танци… докато му се отпорва обувката. Датата е 13 август, но както казват сем. Стефанови – не е вярно, че е фатална.
Прибират се в Михайловград. Всички очакват подпис и сватба.Оказва се обаче, че чичо Данчо има съвременни разбирания за семейството. На него не му трябва подпис, за да докаже любовта си. Мисли си, че щом се обичат всичко е наред. Да,ама хората говорят… и с помощта на сестра му стават законно семейство пред Н Р България. И сватба има – роднини и близки на булката заминават с влак до Михайловград.
Един ден пристига ново назначение за младия съпруг. Изненадващо трябва да започне работа в Черногорово. Роднините на леля Роси са направили малък заговор и младото семейство идва при нейните родители. Какво да се прави? Тя е едно дете. Как да я оставят толкова далече. И след това през всичките години той е до нея тук – в Караджалово. „Защото мястото на човек е там, където е щастието му“- казват в семейство Стефанови. Чичо Данчо никога не е пропуснал празник. Когато пари е нямал – букет от горски цветя е подарявал.
Резултатът е две прекрасни дъщери, трима внука и една внучка. Сега чакат малкия Данчо да се ожени. Вместо неговата сватба обаче близките им организират тяхната – златна сватба. С брачни халки – каквито не са имали. С булчинска торта, много музика и танци. А булчинският букет попаднал в ръцете на внучката.
