Към февруари 2011г. в Смолянска област са преброени 8 столетници - 7 жени и един мъж.

Само 10 години преди това те са били 20 души, от които 16 жени и 4 мъже.

Още по назад, през 1992 година столетниците са били 22-ма. Това показва статистиката на териториалното бюро в Смолян, по данни от последното преброяване през февруари.

И въпреки че Родопите остават на второ място след Габрово по брой на хората с живот на 100 г. и повече години, тенденцията е ясна - заедно с другото население се топи и столетното.

На фона на общото население на България, това в област Смолян е едва 1.7%.

Затова пък сега  3.4% от столетниците в страната живеят тук, но и те са намалели с цели 60%, сочат още последните данни.

Към момента от общо 238 мъже и жени в България, доживели достолепната възраст от 1век, в Смолянско са останали само тези 8.

Жените твърдо водят по продължителност на живота и в другата дълголетна група -  на навършилите 99 години към 1 февруари 2011 год.

Интересен, но лесно обясним е изводът, че между двете преброявания с над 80% са намалели столетниците в селата и паралелно с това с 25% е скочил броят им в градовете.

Така е и с останалите живи вековници в района към 2011г. - само трима са останали на село,  другите пет са в градовете.

Причините – вече не е никак лесно да се живее в родопските села - все по-обезлюдяващи, все по- далече от очите на държавата.

Затова „порасналите” деца прибират родителите, които вече не могат да разчитат на съседска помощ, камо ли на здравеопазване и социална грижа.

На 100г. Бисера Станчева дори стана героиня във филма "Забравени от небето", представен тази година на фестивала в Кан.

Макар родопчани да са жилави и издръжливи, та още да има столетници, филмът от соцминалото „Дърво без корен” звучи в нова и актуална версия.

И ако до сега изследователите на феномена „родопско дълголетие” бяха категорични, че една от причините за дългия живот на родопчани е активния физически труд, чиста природа и простата храна, то за следващото преброяване сигурно ще трябват нови критерии и други анализи.

Защото с тези демографски тенденции не е ясно какво ще остане да се брои след десет години.

Огромната любов към книгите е съхранила жив духът на Вангелия Кафелова, бабата на загиналия на Еверест български алпинист Христо Христов.

И дали тогава изобщо ще съществува явлението „ родопчанин столетник”.

Дано да съм лош пророк.

А вие?

Щиляна Чакърова