В земенското село Дивля откриха необичаен паметник - на павьорите. Още през 30-те години на миналия век мъжете в Дивля се прочули като големи майстори в поставянето на паваж. Усвоили веднъж тънкостите на трудния занаят, те не само построили пътища в цяла България, но и започнали да учат по-младите в специалната школа на ген. Винаров. Някога селото наброявало над 5 хиляди и 500 души, имало е две училища, две банки и съдилище. Днес по павираните му улици преминават едва около 180 местни жители.
Това е село Дивля с трите паметника : на Светите братя Кирил и Методий, на Владимир Димитров - Майстора, който живял и рисувал в селото в продължение на 12 години и на павьорите, които тръгват от тук, за да съградят пътища в цяла България. Като дар за добрата си работа майсторите от Дивля получили гранит и с доброволен труд павирали улиците в селото. Днес най-възрастният от тях е на 92 години, има 65 години трудов стаж и още пази тайните на занаята.
Ние сме на колена пълзяли, та сме го правили стабилно, а не да го минеме така, спомня си Рангел Тумбарски.
Тоя занаят са го научили най-напред от махала Пресло, в Дивля. Най-напред са го работили унгарци и те са били участници там като общи работници, ама са привикнали и после едни по едни целото село станахме павьори, разказва Асен Иванов
Аз 40 години съм само паваж работил, друго не съм работил. Княжевското шосе е правено 35 година - гледай го колко години кара тоя паваж, казва Вене Пезулярски.
Паметникът на павьорите в Дивля е изграден с доброволните услилия на хора от селото. Паважът пред него наредили най-младите в този занаят, които наскоро поставили новите павета пред Парламента така, както са ги учили бащи и дядовци.
Това са павьори, които са павирали цяла България, ама цяла България и специално навремето ген. Винаров създава специална школа, на която дивленци са били преподаватели. Трима-четирима човека при младите войници, като влезат в трудова повинност, да учат паваж, разказва учителят и инициатор на проекта Георги Андреевски.
И така стотици километри павирани улици, излезли под ръцете на дивленските майстори. Затова около паметника, а после и в двора на църквата се събраха ветераните, техните деца, внуци и правнуци. За да почетат труда на онези скромни вече беловласи момчета, изминали на колене цяла България, за да оставят след себе си пътища, по които да крачим и днес.
