Пандантивен бронзов кръст от 10-11 век е намерен завчера на започналите само преди 3 дни разкопки на Перперикон. Това е чудесна находка, с която стартираме сезона, каза професор Николай Овчаров, ръководител на разкопките. Много по – интересна е другата находка, която не беше открита при археологически проучвания, а излезе при свлачище. Намерена е на пътеката от пазачите, сподели още той. Става дума за оловна пластина с размери 2 на 2 см, на която има знаци, които на този етап не могат да бъдат разчетени. Единият от тях обаче се отличава и е съвсем ясен, това е правилна свастика (когато се движи надясно). От другата страна на пластината има руна (руническо писмо, което предшества основните писмености). Известно е, че и прабългарите са си служели с руническо писмо. Примамливо е да кажем, че това е свързано с прабългарите, но не е възможно. Става дума за един драматичен епизод от историята на Перперикон, края на 4 век, когато мощният, добре развит град е бил превзет и изгорен от готите. Това опустошение нанася и последния удар върху езичеството и 20 години по-късно християнството намира своя път при мисията на Никета Ремесиански, разказа Овчаров.
Амулетът е добре оформен квадрат, който не е бил носен на гърдите, а е бил затворен в нещо. Важен е фактът, че е направен от олово. Основно от олово до късното средновековие са изработвани амулетите. Вярва се, че оловото е материал, който изтегля злите сили и ги побеждава. По наша преценка това е апотропеичен (предпазващ) амулет, свързан с готите. Руната от едната страна отвежда именно към германското племе. Самата дума в превод от немски означава тайна, тайнствен знак. Чрез тях се правят предсказания, призовават се природните сили от маговете. Мнозина смятат, че самата свастика е олицетворение на Один – върховното германско божество, допълни Николай Овчаров.
В продължение на 6-7 години преследваме ясна и точна цел – пълното проучване на акропола на Перперикон. В апогея си през античната епоха през 3-4 век Перперикон обхваща крепостта в най-високата част със стени създадени в края на 3 век. От север и от юг са огромните подградия, които ще бъдат следващата ни задача след няколко години. Сега проучваме пространството около акропола и свързаният с него дворец – светилище. През последните две години проследяваме връзката именно между акропола и двореца светилище и ще имаме яснота по въпроса в края на този сезон на разкопките. Не по-малко важна е източната част на акропола, която започнахме през миналата година – североизточният ъгъл, където ще имаме добра запазеност. Това ще бъде едно от интересните места до скалата, където е имало ъглова кула, което ще привлича туристите на Перперикон. Освен ъгъла обаче през този сезон ще проучим целия източен сектор по цялата му широчина – от север до юг. Това обхваща Източната базилика разкрита още по времето на Иван Балкански и допроучена от нас преди 7-8 години. Вероятно там ще излезе комплекс, който ще бъде подобен на този около базиликата с амвона, т.е. около него пак ще има някакви сгради. Ако успеем да изпълним тези амбициозни задачи, можем да приключим пручването на акропола в рамките на още една, максимум две години, каза Овчаров.
Работи се с държавни средства. Точната сума все още не е известна. Но това, което имаме като данни ще бъде в рамките на миналогодишните 180 хиляди лева, каза още Николай Овчаров. Имаме алтернативен вариант – съществува договорка с общината, ако не пристигнат държавните субсидии, на първо време да ни бъдат осигурени 50 хиляди лева, което е гласувано от общински съвет. Това ще се използва в краен случай. Ще се работи 3 месеца – юли, август и септември, с около 100 души работна ръка на този етап, чийто брой може да се увеличи, каза още професорът.
Даниела Коджаманова, археолог, допълни, че в края август ще се проведе Международен конгрес по византинистика и нашият музей е получил покана да участва със свои паметници. Участваме с четирите костени медальона от сборната икона от рудник Звездел, Момчилградска община, бронзова кадилница от 11-12 век от същия обект и уникалния сребърен ключ от административния център в подножието на Перперикон. Изложбата е под мотото „България и византийския свят” и ще бъде в националния археологически институт с музей при БАН, каза Коджаманова.
Кърджалийският музей получи и втора покана за участие в рамките на конгреса. Втората изложба е за най-добрите икони, каза директорът на музея Павел Петков.
Станислава Неделчева
