Ние сме български селяни от Солунско.Викат ни помаци,защото сме помагали на турската армия в османско време.Ататюрк е от нашето коляно.С тези думи  посрещнаха екипът ни жителите на село Азатлъ,Одринско.

Те демонстрират както привързаност към Турция,така и здрава връзка с българите и добри чувства към Гърция, от където са дошли дедите им.Не чухме една лоша дума за някоя от трите държави. Доволни са от живота си в Турция. Влече ги към родните места на техните предци в Гърция.Иска им се да дойдат в България.Повечето обаче не са напускали страната.Спират ги визовите ограничения.

  Дядо Шефкет Айдън ни кани на чай в най-реномираното селско заведение. За него ние сме скъпи гости от България. Казва че дядо му е дошъл през 1924 година след гръцко-турската война, когато става размяна на население между двете страни. Предците му от векове живели в селото със звучното българско име Мъжден. То е до днешната българска граница. Имали са роднини в България. Сега обаче нямат близки зад граница. Или са се преселили в Турция или връзките отдавна са прекъснати.  Дядо Шефкет разказва, че когато са се преселили в новото село го нарекли Азатлъ, което преведено на български означава Свобода.

 Неджиб Перин го допълва, че в Турция живеят както помаци сунити, така и алевити. В тяхното село са само ортодоксални мюсюлмани.Името ни помаци идва от старите хора, пояснява Неджиб Перин.

  Човекът който ни отваря вратите в Азатлъ е Хасан Авджи. Неговата къща е на центъра и е една от най-големите. Смятат го за заможен  и влиятелен човек. Разказва,че когато предците му са се заселили в Турция не са знаели и дума турски.Турската държава предоставя на заселниците земя. Тя била толкова много,че те не можели да я обработват. Всеки взел по 50 дка.По това време от България дошло само едно семейство. Днес потомците му живеят заедно с близките си от Гръцко. Общо в селото българите мохамедани са 1700 души. Занимават се с земеделие и животновъдство.

   Младите работят в Одрин. Тук повечето живеят там на квартира. Одрин е само на двадесет километра от Азатлъ. Други местни хващат пътя за Истанбул.

   Хасан Авджи споделя, че традицията в селото повелява първо да научиш „поамашки” едва след това се усвоява турския. Много искаме да учим нашия език,но няма учебници. Каквото знаем го възприемаме от майките си споделя Хасан. Той разказва, че младите когато се заселят в големите градове вече учат основно децата си на официалния език. Говорът на дедите се забравя.  За Хасан Авджи и за неговите съселяни е драго че могат да разговарят с гостите си на „помашки”. Питам ги от къде е дошъл езикът им. От дедите ни казват те.

  Ахмед Гуден е сочен като познавач на „помашкия въпрос”. Според него помаците по света са 6 милиона души. Най много живеят в Турция,след това се нарежда България. В Турция помаците не са коренно население,твърди Гуден. Най-много са преселниците от България и Гърция. Заселени са предимно в Бурса и Ерзорум. Има ги много и в Маниса до Измир. Азатлъ  е най многолюдното българомохамеданско село в Одринско. От България са населили околностите на Текирдаг и Люлебургаз в Европейска Турция.

   Официално българите мохамедани в южната ни съседка се водят за турци. Според историческата наука на съседите те са потомци на кумани приели исляма.

Куманската теория е водеща за турските историци. Никой от тях обаче не може да обясни защо т.нар. помаци говорят български и до ден днешен, както и защо фолклорът им е идентичен с българския.

Георги Кулов