Темата за предстоящите президентски избори и сред най-коментираните в съботния печат.
Вестник „Труд" посочва писателя Стефан Цанев като една от възможните кандидатури на ГЕРБ. От управляващата партия неофициално са признали, че той е харесван за поста, но официално от партийното ръководство отричат, че Цанев е кандидатът им за президент. Всекидневникът посочва, че срез обсъжданите имена са Стефка Костадинова и Христо Стоичков.
Обект на коментари в „Труд" и „24 часа" е и вероятността управляващите да посочат като свой кандидат експрезидента Петър Стоянов. Предположението се базира на изявление на Цветан Цветанов, че избраникът на ГЕРБ ще бъде „изненада за сините".
Същевременно е цитирано изявление на Стоянов пред БНТ, че въпросът да се кандидатира отново за държавен глава не стои пред него.
„24 часа" посочва като вероятен кандидат на управляващите и Соломон Паси., който засега избягва директния отговор на въпроса дали ще се с евключи в президентската битка.
Вестник „Сега" съобщава, че Зорка Първанова и Меглена Кунева са сред кандидатите за президент на БСП, лидерът Станишев също е номиниран. Общо предложенията на социалистите са над 30. Сред тях са Ангел Марин, Антон Кутев, Андрей Пантев, Георги Кадиев, Георги Пирински, Евгения Живкова, Емилия Масларова, Ивайло Калфин, проф. Иван Илчев, Иво Атанасов, Корнелия Нинова, Костадин Паскалев, Мая Манолова, Меглена Плугчиева, ген. Михо Михов, Пламен Орешарски, Румен Овчаров, Стефан Данаилов, Янаки Стоилов, Георги Гергов.
Всекидневникът се спира и на темата за държавната субсидия на ГЕРБ, която през тази година е 4 млн. лв. по-голяма в сравнение с миналата. В. „Сега" цитира депутата Петър Курумбашев, според когото разликата в сумата се дължи на прибавянето на средствата за независимите депутати, гравитиращи към управляващите. След напускането на предишната си парламентарна група те трябва просто да декларират в Министерството на финансите, че се присъединяват към друга група, която съответно получава тяхната субсидия.
През 2010 г. управляващите са получили държавна субсидия в размер на 17 819 000 лв., а само пред първото тримесечие на 2011 г. - 5 451 000 лв. "Ако тази сума се умножи по четири, ще се окаже, че ГЕРБ трябва да получи близо 22 млн. лв." - цитира вестникът изявление на Петър Курумбашев.
Вестник „Дневник" отделя място на неразбирателството между енергийния министър Трайчо Трайков и „Росатом" за строителството на АЕЦ „Белене". Трайков потвърждава казаното от него на 17 юни, че България е уведомила руската страна за желанието си проектът да бъде замразен за три месеца. Той заявява това в отговор на твърденията на президента на "Росатом" Сергей Кириенко, че при тях не е постъпвало българско искане за отлагане на сроковете.
На страниците на „Стандарт" се посочва, че по думите на министъра руската страна е уведомена още преди седмица, но българското правителство не е получило отговор на въпросите, които е поставило..
„Не ни казаха вярно ли е, че са започнали да произвеждат оборудване, което не е минало програмата за качество, не ни отговориха на искането за разбивка на цената, нито на искането за замразяване. Просто писмото им беше написано така, сякаш ние не сме ги питали нищо. В момента изпращаме нашия отговор." Цитира вестникът коментар на Трайков.
Съботните вестници отделят място и на настояването на правосъдния министър Маргарита Попова за преразглеждане на критериите, по които се избират членовете на комисиите, които ще посочат магистратите за специализираните съд и прокуратури. "Дневник" посочва, че Попова е изпратила писмо до председателстващия Висшия съдебен съвет (ВСС) Анелия Мингова, в което тя иска преразглеждане на критериите.
„В Наредбата и реда за провеждане на конкурсите не е съобразена и обмислена връзката между спецификата на тези структури и изборните комисии по отношение на професионален опит и несъмнена обществена репутация." - цитира в. „Стандарт" извадка от писмото.
Попова моли ВСС да обсъди по-старателно реда за структуриране на конкурсните комисии и ако има необходимост, да бъде изменена и допълнена Наредбата за конкурсите.
Във вестник „Сега" е публикувана информация за резултатите от кампанията "Малкото голямо четене" на БНТ, която определи любимите детски книги на българските читатели.
Най-обичана е „Пипи Дългото чорапче" от Астрид Линдгрен.
Битката за любовта на българските читатели към детските книги Пипи спечели в оспорвана битка със сагата за Хари Потър, се казва в публикацията. Следват "Патиланско царство" на Ран Босилек, "Мечо Пух" от Алан Милн, "Емил от Льонеберя" от Астрид Линдгрен, "Малкият принц" от Антоан дьо Сент Екзюпери. Десетката се допълва от "Здрач" на Стефани Майър, "Ян Бибиян" от Елин Пелин, "Карлсон, който живее на покрива" от Астрид Линдгрен, "Алиса в страната на чудесата" от Луис Карол.
