Портрет на Рада Казалийска от Анастас Стайков |
Национален литературен конкурс за есе, стихотворение или разказ в памет на Рада Казалийска, обявиха от община Смолян, съвместно с Народно читалище „Добри Чинтулов – 1935” и Дамски салон „Евгения Марс”.
Регламентът на литературния конкурс допуска до участие само жени, които не са професионални автори.
Всяка любителка на красивото слово може да участва с две стихотворения, есе и разказ.
Обемът на творбите трябва да бъде до три машинописни страници и да не са били публикувани до момента.
Материалите за конкурса да се изпращат на адрес:
гр. София, 1172,
ж. к. „Дианабад”,
бул.Никола Габровски” № 55,
Народно читалище „Добри Чинтулов – 1935” – за конкурса.
Краен срок за изпращане на авторските работи е 15 септември 2011 година.
Писмото трябва да е придружено със следните данни за авторите:
Трите имена, ЕГН, адрес и телефон за контакт.
Награждаването на победителите ще стане на 1 ноември от 17.30 часа в салона на читалището в София.
За първата среднородопска учителка
Рада Казалийска е родена на 8 юли 1821г. Тя е първата българска учителка в Средните Родопи в новобългарското училище, открито през 1842г. в с. Райково, днес квартал на Смолян.
Улицата край родната й къща в Смолян носи името на първата родопска жена-учителка.
Тя била седмото дете в семейството на търговеца Вълчо Казалията, който я изпраща да учи в училището на известния по това време Райно Попович. Там в продължение на четири години Рада се учи на българско четмо и писмо, след което баща й я изпраща да продължи учението си в Горния женски метох в Калофер, където преподава даскал Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев). След време Рада Казалийска казва: „Ако не беше дошъл баща ми да ме забере, аз щях да приема монашеския чин и да остана там, в манастира.”
Когато се завръща в родното си село, вече е подготвена да поеме децата, за да бъде първата учителка в Средните Родопи.
На 80 години родопска просветителка участва заедно със сина си Христо в подготовката на Илинденското въстание.
Той бил възпитаник на Българската семинария в Цариград, учил и висша педагогика в Белград, по-късно бил назначен за директор на Софийската мъжка гимназия.
Арестувана е чрез предателство и е откарана в Одринския затвор. След години приема монашеството в Калоферския девически манастир и на преклонни години осъществява мечтата си да бъде монахиня. Починала на 86 години през декември 1907г. с псалтир в ръка.
Щиляна Чакърова