През 20-ти век световното население е нараснало с почти 300%, като за същия период доходите са нараснали с 400%. Корелацията между нарастването на населението и нарастването на доходите може да продължи до края на настоящия век, пише Гари Бекър в коментар за MarketWatch.
В краткосрочен план прогнозите за нарастването на населението са доста прецизни, тъй като раждаемостта и смъртността през следващите няколко години до голяма степен са предопределени от настоящото разпределение на хората в различните възрастови групи.
В същото време, прогнозите за нарастването на населението през следващите 50 или повече години са пословично неточни поради трудностите при предвиждането на измененията в темпа на раждаемост за дълъг период от време и в по-малка степен на смъртността.
Например, не може да се приеме на сериозно средната прогноза на ООН за световно население от 10 млрд. души до края на столетието. Причината е, че тази прогноза приема, че раждаемостта в развиващите се страни няма да намалее през следващите 50 години.
Тъй като е твърде вероятно доходите в тези страни чувствително да се повишат, а жените да получат достъп до образование, темповете на раждаемост вероятно ще се понижат драстично. Ако това се случи, световното население през 2100 г. ще бъде чувствително под 10 млрд.
Въпреки това, нека приемем, че прогнозата на ООН е приблизително вярна и в края на това столетие на планетата наистина ще живеят 10 млрд. души.
Според анализаторите съществуват несъмнени ползи от едно по-голямо население. Сред тях са нарастването на търсенето и предлагането на иновации в медицината и други сектори, както и по-голямата специализация на работещите.
Малко страни са преживели устойчиви спадове на населението от началото на 19-ти век. Чувствителното нарастване на доходите през последните 150 години се свързва с нарастването на световното население. Ето защо може да допуснем, че намаляването на населението е вредно за икономиката в дългосрочен план.
Ако това е така, страни като Русия, Япония и Германия, с раждаемост много по-ниска от необходимата за подмяна на населението, вероятно ще се окажат изправени пред незавидно икономическо бъдеще, освен ако не привлекат достатъчно емигранти или не си подобрят раждаемостта.
Като се има предвид рязкото нарастване на цените на храните през първото десетилетие на 21-ви век, адекватното изхранване на доста по-голямо и богато световно население ще бъде трудно.
За разлика от меда, не съществуват строги ограничения за количеството храна, което може да бъде произведено. Продукцията на храна ще се увеличава с нарастването на площите обработваема земя. В момента, на планетата се обработва доста малка част от земята, която може да се използва за земеделие.
От друга страна, светът може да инвестира много повече в технологиите за производство на храна, така че от всеки квадратен метър засят с царевица, пшеница или соя да се изкарва значително по-голям добив.
По-високото потребление на вода поради по-голямото население и по-високите доходи ще предизвика недостиг на питейна вода. Кризата с водата ще бъде сериозна, освен ако правителствата не започнат да таксуват по-ефективно водата, използвана за земеделие и индустрия – основните потребители на този ресурс.
При налагането на разумни цени, наличната вода трябва да е достатъчна, за да може да покрие нуждите на доста по-голямо население от сегашното.
Нарастването на жителите на планетата от 7 на 10 млрд. души значително ще увеличи гъстотата на населението, а с това и опасността от избухване на тежки епидемии.
Градове като Хонконг обаче показват, че контролът над епидемии в урбанизирани райони е възможен дори при сегашните технологии.
По-голямото население в съчетание с нарастващи доходи ще ускори глобалното затопляне и ще увеличи глобалното замърсяване.
Въпреки че мащабите на проблема с глобалното затопляне до края на столетието не са напълно установени, светът трябва да е готов да посрещне редица крайно неблагоприятни климатични сценарии.
Необходимо е развитието на технологии, които да неутрализират последствията от подобни климатични катаклизми.
Все пак, най-вероятно дотогава ще разполагаме с нови методи за улавяне и съхранение на различни вредни газове, отделяни при изгарянето на горива.
Ако до края на века световното население нарасне до 10 млрд. души - един неправдоподобен сценарий – това ще изправи правителствата пред сериозни предизвикателства. Въпреки това, такова развитие ще донесе истински ползи, а негативите най-вероятно ще могат да бъдат преодолени.