Половината от желаещите да емигрират вече представят аргумента „просто не искам да живея в България”. При влизането на България в ЕС склонните да напуснат страната са посочвали аргумента професионална реализация и семейни причини.
Това стана ясно от изследването "Българската диаспора в Западна Европа - трансгранична мобилност, национална идентичност и развитие" на Института за икономически изследвания на БАН. То беше представено от зам.-директора на института доц. д-р Веселин Минчев и цитирано от Дарик радио и БТА.
Анкетирани са българи в страната, както и наши сънародници в Испания и Германия.
При предишното изследване от април 2007 г. по-голямата част от желаещите да мигрират са отивали в чужбина с намерението да печелят повече и да живеят при по-добър стандарт. Според доц. Минчев тогава основните аргументи са били краткосрочни икономически причини.
По думите на учения през 2007 г. е имало високи нагласи за краткосрочна емиграция на българите, или те са били характерни за около 120 000 души от трудоспособното население на страната от 15 до 60 години, а хората с нагласи за преселване са били 60 000.
Установено е, че не повече от 10% от тях осъществяват намеренията си, отбеляза ученият.
През 2011 г. вече има много сериозна промяна - или от 18 на 22% нараства желанието на хората за изселване от България, спрямо регистрираните данни през 2007 г. Това не е непременно отрицателна новина, тъй като сме членове на ЕС и е естествено, че българите искат да живеят при по-висок стандарт, коментира доц. Минчев. Той добави, че през 2011 г. рязко се е увеличило желанието за преселване на българите в чужбина, както и това за краткосрочна емиграция.
„През 2011 г. професионалната реализация и семейните причини намаляват като мотив за емиграция, което означава, че вероятно хората са изгубили илюзиите си”, смята експертът. Половината от участвалите в анкетата са дали отговор, че вече просто не желаят да живеят в България. Това, според доц. Минчев, са 200 000 души.
Това по думите му е лошата новина от изследването.
„Над три пъти са се увеличили българите, които искат да се преселят в друга европейска страна през 2011 г. в сравнение с 2007 г. България не привлича население, не сме конкурентоспособни”, категоричен е ученият.
Докато през 2007 г. най-предпочитаните страни за живот са били Испания и Гърция, то сега са Великобритания и Германия - въпреки високия стандарт там. Испания и Гърция остават на трето и четвърто място. САЩ запазва петата си позиция.
Броят на завърналите се български емигранти в страната през 2007 г. е 380 000, а през април 2011 г. нараства на 450 000 души, съобщи ученият.
Голяма част от тях обаче имали намерение отново да заминат и просто изчакват подобряване на икономическата ситуация.
Според основния извод на изследването - нараства продължителността на престоя и се увеличават спестяванията на българите в чужбина.
Спестяванията
Годишните спестявания на българските емигранти в чужбина са се увеличили четири пъти в сравнение с 2007-а, показва изследването.
Ако през 2007 г. българските емигранти са спестявали около 150 млн. евро годишно, то сега те успяват да заделят до 690 млн. евро.
Средният месечен доход на българския емигрант се е увеличил от 810 евро за 2007-а на 896 евро през 2011-а. Престоят му в чужбина също е нараснал - от 13 месеца през 2007 г. на 18 месеца през 2011 г.
Анкетирани са българи в страната, както и наши сънародници в Испания и Германия.
При предишното изследване от април 2007 г. по-голямата част от желаещите да мигрират са отивали в чужбина с намерението да печелят повече и да живеят при по-добър стандарт. Според доц. Минчев тогава основните аргументи са били краткосрочни икономически причини.
По думите на учения през 2007 г. е имало високи нагласи за краткосрочна емиграция на българите, или те са били характерни за около 120 000 души от трудоспособното население на страната от 15 до 60 години, а хората с нагласи за преселване са били 60 000.
Установено е, че не повече от 10% от тях осъществяват намеренията си, отбеляза ученият.
През 2011 г. вече има много сериозна промяна - или от 18 на 22% нараства желанието на хората за изселване от България, спрямо регистрираните данни през 2007 г. Това не е непременно отрицателна новина, тъй като сме членове на ЕС и е естествено, че българите искат да живеят при по-висок стандарт, коментира доц. Минчев. Той добави, че през 2011 г. рязко се е увеличило желанието за преселване на българите в чужбина, както и това за краткосрочна емиграция.
„През 2011 г. професионалната реализация и семейните причини намаляват като мотив за емиграция, което означава, че вероятно хората са изгубили илюзиите си”, смята експертът. Половината от участвалите в анкетата са дали отговор, че вече просто не желаят да живеят в България. Това, според доц. Минчев, са 200 000 души.
Това по думите му е лошата новина от изследването.
„Над три пъти са се увеличили българите, които искат да се преселят в друга европейска страна през 2011 г. в сравнение с 2007 г. България не привлича население, не сме конкурентоспособни”, категоричен е ученият.
Докато през 2007 г. най-предпочитаните страни за живот са били Испания и Гърция, то сега са Великобритания и Германия - въпреки високия стандарт там. Испания и Гърция остават на трето и четвърто място. САЩ запазва петата си позиция.
Броят на завърналите се български емигранти в страната през 2007 г. е 380 000, а през април 2011 г. нараства на 450 000 души, съобщи ученият.
Голяма част от тях обаче имали намерение отново да заминат и просто изчакват подобряване на икономическата ситуация.
Според основния извод на изследването - нараства продължителността на престоя и се увеличават спестяванията на българите в чужбина.
Спестяванията
Годишните спестявания на българските емигранти в чужбина са се увеличили четири пъти в сравнение с 2007-а, показва изследването.
Ако през 2007 г. българските емигранти са спестявали около 150 млн. евро годишно, то сега те успяват да заделят до 690 млн. евро.
Средният месечен доход на българския емигрант се е увеличил от 810 евро за 2007-а на 896 евро през 2011-а. Престоят му в чужбина също е нараснал - от 13 месеца през 2007 г. на 18 месеца през 2011 г.
