Графитите бавно превземат Кърджали. Съвременните творби на хип-хоп културата постепенно се наместват по стени и огради на обществени сгради и блокове. Обикновено са дело на младежи,които търсят себеизява сред връстниците си. Рисуват ги нощем или в ранните часове на деня. Някои са истински творения на изкуството, други дилетантски драсканици.
Валентин П. Е майстор на графити. Твърди, че това е култура на младото поколение и често се сблъсква с неразбирането на по възрастните. Не се смята за художник, но има своите фенове в средата в която се движи. Извън нея не споделя , че рисува със спрей по стените.
В Кърджали най- често графите се срещат по стените на обществените сгради. Има ги вече и по фасадите на блоковете.
В СОУ”Отец Паисий”вместо да възпират младите хора ги насърчават да показват дарбите си. Тук графитите са на определено място на стената на училището.
Разбира се има и вандали. Наскоро „майстори” на спрея оплескаха русалката в Градската градина.
От община Кърджали са заели изчаквателна позиция. Все още няма наредба която да регламентира творбите на хип-хоп културата. Няма забрана за рисуване със спрейове, нито се изисква графитите да бъдат почиствани.
От общината твърдят, че приемат творбите на младите хора, като част от украсата на града и не смятат да ги унищожават. Бихме премахнали само нецензурни надписи, но не и произведения със стойност, споделиха от екологичния отдел.
Графитите са рисунките или надписите на обществени места, обикновено изпълнени със спрейове. Историята на графитите тръгва от Бронкс и Бруклин и те бързо се разпространяват в Ню Йорк през 70-те години на ХХ век. Тогава графити културата се явява протест срещу младите богаташи, които ръсят пари безразборно, а в същото време съществуват много бедни хора в крайните квартали на Ню Йорк, които изнемогват и поради тази причина се прехранват с нечисти сделки. Чрез графитите тези банди „маркират” територията си, за да могат „богаташчетата” да знаят с кого биха могли да си имат работа. Графити бързо навлиза на социалната сцена. Бандите често проявяват различни форми на вандализъм. Те започват да изписват знаците си навсякъде, първоначално поотделно, а после и заедно. През 80-те години на 20 век графити изкуството се пренася в Европа, където графитите добиват голяма популярност благодарение на поредица от телевизионни предавания за тях и след това- с навлизането на Интернет.
За разлика от САЩ, където графитите са социален протест, у нас означават преди всичко себеизяване и желание за творене. В България графити изкуството започва своето развитие през втората половина на 90-те години на 20 век, като привлича все повече почитатели на спрея. То се активизира в публичното пространство през последните 3-4 години с развитието на стила и умението на авторите. Графитите са неразделна част от градската култура, макар че явлението се движи на границата със субкултурата поради неконвенционалните си носители (стени, изоставени автомобили, вагони и т.н.) и разположение (подлези, гари, индустриални зони и т.н.). Отношението към графитите е различно.
Някои хора признават, че им харесват изображенията по огради и стени и минавайки, им се наслаждават. Но има и други, които се дразнят от шарениите, които „красят” училища и сгради. Те не приемат хора, които правят нещо без да се съобразяват с каквото и да е. Това, поне според начина им на поведение, е видим елемент от тяхното отношение към градската среда, която ги заобикаля. Очевидно случващото се е криворазбран израз на свобода.
Кърджали бг вести
