Какъв би трябвало да е идеалният президент на републиката според българските граждани? АФИС зададе този въпрос в последното си представително за страната проучване.
Близо половината от запитаните пълнолетни граждани виждат в образа на идеалния президент човек, който е честен и некорумпиран. Това са 48,4% от имащите право на глас. Веднага след почтеността се нарежда друг критерий – това е функцията на обединител на българските граждани. Такъв човек, който е в състояние да сплотява и свързва нацията в едно цяло е желан от 44 на сто от анкетираните. Третото място се заема от индикаторът „близост до хората”. Образът на президента, който е „земен” и „народен” човек е посочен от 39% от респондентите.
Това не са единствените характеристики на съвършения държавен глава. С по-малки, но все пак значително относителни дялове са изказвани следните предпочитания: решителен и с твърда ръка (29,7%), високо образован човек (20,8), личност, която е зряла и опитна в своите занимания (17,2%), човек, който притежава солиден авторитет в чужбина и на международната сцена (16,9%), безпартийна личност (11,5%), семейността на президента е важен фактор за 8,4% от запитаните. 4,5 на сто държат президентът ни да е задължително мъж, а 4,7 на сто – да е млад и енергичен човек. В този случай сборът на отговорите надхвърля 100%, тъй като респондентите са посочвали повече от един възможен отговор.
В същото време приблизително седем месеца преди изборния ден данните от проучването сочат, че само 30% от пълнолетното население на страната смята, че изборите за държавен глава са много важни. В същото време приблизително всеки четвърти българин (или 26,8%) определя президентските избори като „маловажни”. Най-голям е относителния дял на тези избиратели, за които президентския вот е „важен донякъде” – това са 38,4 на сто от всички запитани. 5% от населението не е дало отговор на този въпрос.
По-дълбокия анализ показва, че изборите са президент са по-важни преди всичко за хората в областните и малките градове, за сметка на столицата, където значението на този избор е в по-голяма степен неглижирано. По същия начин изглежда картината в зависимост от възрастовата група на респондентите. Забелязва се ясната тенденция по-младата част от населението да намира по-малко смисъл в избирането на държавния глава, докато при по възрастното население се регистрира обратнопропорционалната тенденция. По отношение на етническата принадлежност прави впечатление нагласата на ромите. За близо две трети от тях президентския вот е по-скоро маловажен.
Стефан Георгиев
