Георги Георгиев - Ирландеца

Един от първите материали, които публикувахме в parvomai.net беше за включването на Георги Георгиев - Ирландеца в „Стани богат“. Той е доста известен и с участията си в една друга игра за ерудити – „Минута е много“. За последно го гледахме в края на март. Както винаги демонстрира много знания и доказа, че не е случайно там.

- Георги, много знаеш. Много книжки ли четеш?

- Не е само от книгите. Помня лесно, а след това успявам да навържа нещата.

- Колко пъти си участвал в „Минута е много“?

- От 2005-та всяка година, имам около 10 участия, 2 пъти съм ставал двукратен победител.

- Защо участваш?

- Защото това е начин да приложа знанията си. Освен това там са изключително коректни. Дават наградите веднага, изплащат командировъчни на участниците. А и книгите, които се раздават, са ценни. Имам един шкаф с книги от „Минутата“. За съжаление разполагат с много малък бюджет.

- Помниш ли въпрос, който да е странен или да се е отличавал с нещо от другите?

- Помня един: „Завод за преработка на какво има в столицата на Намибия - Виндхук?” Този град се намира насред пустинята Калахари. Просто няма с какво да го свържа. Отговорът беше - завод за овчи кожи. Никаква логика няма и никога нямаше да се сетя.

- А кое е най- забележителното ти представяне?

- Първото. Тогава се явих срещу многократен победител от Русе. Аз удвоих резултата си в третият кръг и победих. Темата ми беше Африкански столици.

- Това ли е най- силната ти област – географията?

- Да, в тази област се чувствам най-сигурен, но напоследък най-интересна ми е историята. А химията и биологията са част от професията ми. В „Минута е много“ съм се явявал по теми от областите география, изкуство и музика.

- В последното състезание проговори на унгарски.

- Да, на два пъти –първо ме питаха за първата опера на Калман. Тогава не отговорих веднага. А след това казах името на операта на унгарски „Татаряраш“- „Есенни маневри“.

После казах и изречението: „Темата ми в играта днес е Унгарски композитори” на унгарски. Звучи така: „А теймам еббен а ятекбон а Мадяр зенесерзьок лес”

- Откъде знаеш унгарски?

- Сега го уча. Бях на мача на Дебрецен с Левски в Будапеща през 2009 г. Тогава ми хареса езикът и започнах да го уча.

- Левскар си, така ли?

- Да и съм председател на фенклуба на „Левски“ в Първомай, който съществува официално от април 2006 г.

- Учиш унгарски, а те наричат Ирландеца. Откъде е дошло това прозвище?

- През 96-та бях в Ирландия. Там специализирах Мениджмънт по растителна защита. И оттогава така остана.

- Харесало ти е?

- Тогава не бях ходил в казарма, а трябваше. Но имах една случка, която ми даде възможността да се запозная с тази страна, с хората, с манталитета им, с географията. През 1996 година имаше президентски избори. Тогава бяхме около 15 българи в Ирландия. Сега сигурно са 15 000. Аз и още две момичета решихме да видим къде можем да гласуваме. В Дъблин се оказа, че има само консулство. От телефонния указател намерих адреса му, открих уличката и по националното знаме познах къщичката, която се оказа консулството. Позвъних, отвори ми една обикновена жена, едва ли не по пеньоар. Аз заговорих на английски, започнах да обяснявам, че съм българин и защо съм дошъл. А тя ме прекъсна: „Ама ти българин ли си? Дай да се разберем на български“. Оказа се, че това е съпругата на консула. Покани ме. Когато казах за какво съм дошъл, ми обясниха, че избирателна секция има само в Лондон и че е прекалено скъпо да се отиде дотам. Но ме поканиха на гости мен и двете момичета. А след това консулът ни разходи с колата си из Ирландия..

- Приличаме ли си с ирландците?

- Много. Ирландия също е земеделска страна. Хората особено много си приличат по манталитет с родопчаните.

- Сега си безработен – защо не се върнеш там?

- Просто изчаквам подходящия момент. Ще се върна. Тук не е достатъчно да си знаещ, за да си намериш работа.

Интервю на Теди Кирякова