Въпросът е поставен в книгата „Забравени от Небето”, която става най-големият литературен скандал по времето на социализма. За пореден път е зададен и в късометражния едноименен филм, чиято премиера беше на 15 април в Смолян.
Въпросът ще хвърли в размисъл публика и жури и на филмовия фестивал в Кан, където лентата ще бъде представена в секцията за късометражно кино.
Голи каменни стени в стара родопска къща. Хоризонти няма, избуяло мушкато запълва гледката зад единствения дървен прозорец със замрежени от студа стъкла.
В Царството на самотата, до огнището с тлееща цепеница, е останала само сбръчкана като вековно дърво старица. В краката й дреме проскубан котарак, който се опитва да събере малко живинка от огъня. Тя е столетницата Зоица, героиня в последния разказ от документалната книга “Забравените от небето” на Екатерина Томова.
Атмосферата е претворена и в късометражния филм „Забравени от Небето” на режисьора Диана Добрева и оператора Костадин Георгиев. За пръв път българска публика го видя в малката зала на Родопския драматичен театър в Смолян. Преди това обаче са го гледали французи и плакали. Не можели да повярват, че в Стара Европа има толкова празни, овъглени от самота села. Села, в които училищата са руини, а единствените живи същества са столетница, покрусен селски даскал ... и почти сляп котарак.
В ролята на Зоица, се е превъплътила столетницата от Смолян Бисера Станчева. 
Тя навърши 1 век живот на 5 януари 2011г. и подпряна на бастунче, придружена от снахите си, вчера дойде на премиерата на филма. Няколко пъти с глас се смя по време на прожекцията.
Публиката с поклон я аплодира, а баба Бисера непрестанно бършеше влагата зад очилата. С грейнали сини очи, сподели, че е много щастлива, защото отново ще я видят хората. Каза, че не й било трудно да играе във филма, през целия си живот непрестанно е работила тежък физически труд и е свикнала на несгоди.
Режисьорът на лентата Диана Добрева не скри искреното си възхищение от духа й, от упоритостта по време на снимките на столетната женица.
„Беше студено, самите ние зъзнехме. В един от най-мразовитите дни реших да я завия с вълнен шал, да не се разболее, а тя само дето не подскочи:
” - Не ми пречи, казва, сега работя ”, спомня си авторката на филма.
Той е заснет за 5 дни в 200 годишната къща с вътрешен каменен геран,
собственост на семейството актьори
от Смолян Никола и Тони Пашови.
Част от кадрите са снимани в Ягодинската пещера в Родопите.
Колоритният родопски актьор Никола Пашов за втори път играе в постановка по разказ от документалния сборник „Забравени от Небето”.
В късометражното филмово есе изпълнява ролята на Ной. Но всъщност играе самия себе си - мъдър и тъжен философ, жадуващ за млади хора, на които да предава знание, да разкаже за красотата, да остави диря за онова, което един ден ще разказват само преданията.
Небето сякаш е забравило за тези живи души, Зоица и Ной, не ще дори да ги прибере. Макар тя да е изпратила при Бог всичките си деца, а той отдавна да няма ученици.
Двамата си хортуват, понякога безмълвно, в безлюдното родопско село на края на света. Дори книгите му изгорели при един пожар и му останали само спомените и горчивата философия на самотник.
„Немой да ти е бално, даскале, те книгине са по-големи от гроба”, с потресаваща простота реди на чист родопски Зоица.
Пита го обаче колко е голям светът, защото от село не е излизала. „По- голям ли е от планината, по-бял ли е от млякото? ”, не спира да реди Зоица и си спомня за топлото уханно мляко, което някога имало във всяка селска къща.
За Книгата „Забравени от небето” :
Тя става най-скандалното произведение, още преди да е издадена, заради опита на Хайтов да присвои ръкописите и да ги издаде в сборник като свои.
Авторката Екатерина Томова се среща с Тодор Живков, за да запази творбата си от плагиатство. Тогавашната власт потулва скандала, книгата е издадена и печели много награди.
В края на 70-те години, Екатерина Томова събира автентични разкази на реални вековни хора от Родопите.
От тях се ражда книга, в която столетниците подробно разказват за живота, бита, нравите и обичаите си, историята на своя край, преданията, легендите, премеждията си, най-силните си преживявания.
„Тия странни същества живеят в състояние на душевно охолство, хармония и благодат. Те излъчват човечност”, записала в тетдадките си Томова преди повече от 30 години, обикаляйки Родопите.
На постоянния въпрос, за тайната на тяхното дълголетие, всички отговарят по един и същ начин: “Здрава и дълга душа имаш ли и животът ти е същият.”
Столетниците категорично отказвали да се снимат. Когато ги питват защо не искат, те отговаряли, че човек трябва да бъде запомнен не с лицето си, а с добрите си дела и доброто си име. Човекът е преди всичко душа. Душата е по-силна от всичко, тя не бива да се надхитрява с “дяволски машинки".
Щиляна Чакърова
