За Чирпанското земетресение са чували всички първомайци, но че то се е случило на днешния ден – 14 април, знаят малцина. Всъщност, това е един от най-силните трусове от поредица, започнала на 29 март и продължила до началото на юни 1928 г.

Чирпанското земетресение е от 6,8 степен по скалата на Рихтер. Било е силно разрушително и е дало отражение върху развитието на засегнатите райони – оттук до Стара Загора и Ямбол.

В спомените на старите първомайци са се запечатали ужасът и страхът. Те са разказвали как земята се е нагъвала пред очите ми, появявали са се пукнатини, някои повече от метър, в които са пропадали животни. Има описан и случай за погълнат от земята човек. Дни и нощи земята се е люляла, а кладенците изхвърляли вода и пръст. Във всички селища от общината земетресението е опустошително. Село Любеново, днешен квартал на Първомай, е разрушено до основи. Камък върху камък не останал.

На фона на разрушенията човешките жертви са много малко – посочват се между 8 и 10 загинали и 100-150 ранени. Обяснението е просто – в 11 часа, когато е първият трус, повечето от жителите на засегнатите райони са на нивите. Това ги е спасило.

Стотици са хората, останали без дом, а в същото време започва често да вали дъжд, реките Мечка и Марица покачват нивото си застрашително.

Въпреки първоначалното си стъписване, държавните органи бързо се окопитват и започват организация за описване на щетите, доставка на помощи и приютяване на бездомните. Кметовете пишат „донесения“, в които подробно са описани загубите. В държавния архив няма донесение само от Любеновския кмет. Вероятно защото там няма незасегната къща.

За преодоляване на последиците от земетресението в страната започват да се организират комитети, които събират помощи за псотрадалите – пари, лекартства, дървен и строителни материали и др. Помощ пристига и от чужбина, включва се и Червеният кръст. На посещение в засегнатите райони идват ред видни личности – министър-председателят Андрей Ляпчев, министър Славейко Василев, окръжният управител в Хасково Серафимов. Пристига и самият цар Борис III, заедно с княгиня Евдокия и принц Кирил.

Мария Кирякова, свидетел на събитията, е разказвала на внуците си впечатляващата история на това височайщо посещение. Дотук царят е дошъл, като сам е карал влака. На гарата го посрещнали по царски, а множеството е било издокарано като за празник. От всички къщи в Борисовград се е носил аромата на печен хляб. Негово Величество се държал благосклонно към обикновените хора, раздал много пари. Всички любеновци получават по 2дка от царската мера и селото практически е построено наново, малко по на запад и по-близо до днешен Първомай.

83 години по-късно е учудващо да разберем колко бързо са описани щетите и са взети мерки за преодоляването им. И предствете си – всичко това е ставало „на ръка“. Хората сами са разпределяли продуктите си, за да има за дълго и за всички. Помагали са си. Любеновци за десетина дни са успели да направят плана на новото си село с оразмерени улици и парцели.

Разбира се, не липсват и сведения за спекулации и опити да се използва нещастието на хората с политически цели. Във хасковските вестници се появяват съобщения за изчезнал дървен материал, нераздадени хлябове и потънали неизвестно къде парични помощи.

Оттогава са построени или ремонтирани чрез фонд „Депозе“ църквата“Св.Георги“, непълната гимназия, две първоначални училища, театърът(!), кланицата, новото общинско управление и 26 къщи на крайно бедни граждани. Общината отделя средства за 8 месарски дюкяна, модернизирани били оградите на говеждия пазар и гробищата, били павирани 2-3 улици и дори катафалка.

Теди Кирякова

Б.а. Материалът е написан по спомени, предадени като легенда. Използвана е и книгата „Първомай и Първомайско през вековете“на Никола Сталев- родолюбец и ентусиаст, който ни напусна рано, а преди дни можеше да навърши 62 години.

Никола Сталев