Проф.Боян Биолчев

На 14 април в Регионалния историческият музей в Кърджали известният наш учен и писател проф.Боян Биолчев ще представи последната си книга”Летен сняг”. Проявата е посветена на 135-та годишнина от Априлското въстание и 190 години от рождението на видния революционер Георги Стойков Раковски. Организира се от Регионалния исторически музей. Това е поредното гостуване на проф.Биолчев в Кърджали.Предлагаме Ви кратко интервю с него.

-Професор Биолчев, очакваме Ви в Кърджали за представянето на последната Ви книга. Бихте ли казали нещо повече за нея.

-Тя в същност не е нова, но е последната. Това е сборник от много къси разкази. Трябваха ми много години за да се науча да пиша кратко. С много малко думи за много неща. Това е последната книга от една поредица: „Сладко нищо”,”Белег” и „Летен сняг”.

-Това е поредната творба която представяте в Кърджали.Защо избирате нашия град за тези презентации?

-Имам приятели в Кърджали. Много харесвам града. Колкото пъти съм имал срещи, винаги ми е била безкрайно приятна одухотворената обстановка, начина, по който те приема една зала. Чувствам се сред свои хора, които ме разбират. Не се притеснявам от това, че им говоря понякога като на моите студенти. В същност Кърджали е град, в който можеш да дадеш свобода на думите си.

-Каква ще бъде съдбата на българската художествена литература в ерата на Интернет, когато младите хора проявяват повече предпочитание към компютрите, отколкото към книгата?

-Имало е  борби в историята на човечеството. Вече сме достатъчно мъдри за да не ги повтаряме. Първоначално са воювали срещу автомобилите. Гражданите се дразнели силно и от трамваите. Не можем да спрем техническата революция. Не ме е страх от начина, по който младите ще консумират литературата. Литературата е преди всичко слово, а словото в Интернет не се губи. То е вътре и е съхранено. Винаги имаш достъп до него. Просто се променят схемите на общуване. Разбира се има нещо много-по съкровено при досега с книгата, от прелистването на страниците. В крайна сметка важното е словото, а то си остава.

-Казват, че книгата става присъща вече за елитите, докато Мрежата е достъпна за широките маси. Приемате ли една такава теза?

-Промени се начина на общуване. Виртуализацията на човешките контакти стана масова. Не мие странно, че е точно така. Но книгата ще остане. Високо-разрядното слово винаги е имало малко почитатели. Можем да дадем примери от миналото. Аз като специалист по литература мога да посоча много такива примери, които показват, че любителите на книгата не са били чак толкова много. Например в 19 век литературата е играела ролята на днешните сериали. Хората са следели и четели подлистниците на вестниците. Например трилогията на Сенкевич е четена от единствените грамотни на село –свещеникът и учителят. Неграмотните са следели творбата.Текстът не е бил достъпен за тях, но те са били консуматори на литературата чрез образованите си съселяни.

 Примерът с киното също е показателен. Много повече хора гледат кино, отколкото  отварят книга. Не можеш да направиш кино без литература.В основата на всеки филм стои литературният сценарий. А това означава писателска дарба.

-Смятате ли, че кратките форми ще се наложат в литературата?Това което Вие творите?

-Аз го правя по инстинкт. Не е съобразено с някакви модерни тенденции или с това да се чете по-лесно. И по-големите текстове трябва да се пишат така, че да не затормозват съзнанието и окото на читателя. Творчеството има два пътя-към високите ценители и към любителите на четивото. Има литература и четиво.

-Бяхте два мандата ректор на Алма Матер. Мислите ли, че най- старият ни университет „Св.Климент Охридски” може да затвори врати, заради безпаричието?

-Разбира се ,че може.За щастие разума надделя в последните дни. Отменя се решението на академични съвет. Дано това да послужи за ясен знак, че към най -голямото висше училище в България не може да има пренебрежително отношение.

-В университетите или в БАН трябва да се развива наука в България?

-В България се утвърдила Българската академия на науките. Тя е по- стара от Софийския университет. Наука трябва да се развива и в академията и в университетите. Образование без ярки учени не става. Директното насочване към наука в БАН понякога излиза по- евтино. От наука беда не се ражда.

 Гледах репортаж по телевизията, когато стана опустошителното земетресение в Япония. Журналисти отидоха в БАН да питат възможно ли е това в България.Запитаха учените. Защо не отидоха при финансовия министър Симеон Дянков, който твърди, че академиците са „феодални старци”.

-Смятате ли, че парите за наука са достатъчни в България?

-В нашата страна е сбъркана формулата. Да чакаш от наука бърза възвръщаемост означава да не си наясно, какво е това наука. Често научните откритията съкращават разходите на цели дялове в икономиката, но това не може да се планира и предвиди. Ако не хвърлиш национална енергия в науката не можеш да разчитат на успех.

  Вижте как става раждането на живота. Едно на милион е мъжката помощ. Защо природата изисква един милион шанса за да се роди един живот. Защото трябва да имаш разхищение за да получиш резултат.

Въпросите зададе:Георги Кулов