Не мога много да ходя и повече от 30 години имам високо кръвно налягане. Цял живот съм работила на тютюневите ниви от изгрев до залез. Засаждах по десет декара тютюн. Носех на гърба си набраното. В трудовата си книжка имам 35 години стаж, а в момента получавам 159 лева пенсия и давам всичките си пари за лекарства, с тези думи ни посреща в двора си най-възрастният жител на ардинското село Брезен 93-годишната Юркие Мустафа Ферад. Добре, че ме гледат децата, много ме обичат – и внуци, и правнуци. Те ме крепят и ми дават сили за живот. За мен е хубаво, че ме гледат, ама за младите – хич не е хубаво, едва смогват да му хванат края, казва със сълзи на очи възрастната жена. В думите на баба Юркие блика онази искреност и човечност, характерна за обикновената родопчанка. В съзнанието си пази всичко – моменти на огромна мъка и страдания и същевременно на щастие и несекващ оптимизъм. За нея сега се грижи най-малкият й син Джелил Ферад. Той заяви, че майка му ги е научила на най-важното - честност и трудолюбие.

Баба Юркие е родена в далечната 1918 година в близкото село Долно Прахово. На 16-годишна възраст се омъжва в Брезен и досега живее в селото. Раждат й се 9 деца, от които четири са починали. От 24 години е вдовица и това й тежи най-много. Днес баба Юркие се радва на 50 внуци и правнуци. Пра-правнучката Елиф от град Милас (Турция), който е само на осем месеца  е най-голямата й радост. Според баба Юркие тайната на дълголетитето е в чистият планински въздух и във всекидневния физически труд. Хранила се е като всяка селянка - с произведеното в собствената й градина. Не е пила нищо друго освен вода, прясно мляко, кисело мляко и айрян. Обича да яде и плодове, заради витамините в тях. Тя не се интересува от политика, по телевизията гледа само прогнозата за времето, за да знае какъв ще бъде следващият ден. За нея най-святото и ценно нещо са здравето и добруването.

Текст за снимка: За баба Юркие сега се грижи най-малкият й син Джелил Ферад

Гюнер Шукри