През 1992 г. в землището на село Долно Луково,Ивайловградско бе открита една нетрадиционна и ефектна тракийска гробница. Нейната украса е предимно релефна, като съдържа и глава на кон. Предната част от конски скелет, на когото липсва главата и шията бе открита в дромоса/коридора/. Това поставя проблема за коня и мястото му в местните религиозни представи през античността, както и тяхната проекция до наши дни.
Конят е животно, чието опитомяване започва в евразийските степи през бронзовата епоха.На Балканите този процес датира в края на ІІ хил.пр.Хр. Още Омир нарича траките „конелюбиви”, описвайки конския впряг на митичния цар Рез. Чудесни коне са обитавали конюшните на друг митичен владетел –Марон, основал беломорския град Маронея.
Античната литературна традиция сочи коня като животно, яваващо се основния спътник на тракийския владетел. Нещо повече, божественото начало на властта и дори самото обожествяване на царете се показва чрез престижната им позиция като конници. Това се вижда добре и от изображенията на конник върху монети на тракийските династи, датирани предимно в ІV в.пр.Хр. Те се секат като регалия на владетелската институция. Конниците заемат лицевата страна,предназначена обикновено за боговете, обстоятелство което извежда на преден план предположението,че в Тракия се търсело пълното обожествяване на владетеля. Така се стига до утвърждаването на тракийския Херос като универсално в същността и иконографията си божество.Още проф.Димитър Дечев разкри връзките на това тракийско божество с подземния свят, този свят в който отиват душите на умрелите.Според него не случайно в римската иконография Херосът се представя като ловец на човешките души. Това го прави често срещан персонаж върху надгробните релефи от римската епоха, включително и в Източните Родопи.
Особено представителна е една стела от могилния некропол при село Камилски дол, Ивайловградско, която се съхранява в историческия музей в Хасково. Херосът е основен персонаж и върху оброчните релефи, открити в тракийските светилища при с.Бели пласт, Кърджалийско; Ручей, Крумовградско; Самокитка, Момчилградско и Хухла,Ивайловградско. В надписите върху оброчните релефи той е наричан с различни епитети като : ”Спасител”, ”Непобедим”, ”Подземен”, ”Лечител” и др.
Но да се върнем към коня. От дълбока древност в Източното Средиземноморие той е символизирал слънцето. Не случайно в откритата от нас гробница при Долно Луково, той е изобразен на източната стена т.е. тази посока, от която изгрява небесното светило. Символната връзка между коня и слънцето неизбежно ни отвежда до традиционния народен календар.
И днес нашия народ празнува т.нар.Конски Великден. Той съвпада с края на зимното слънцестоене. Църквата е наложила на този ден честването на св.Тодор Тирон, но това не променя езическата същност на празника. Последният е известен още с названията : Тодоров ден, Тодорица, Тодорова събота. Именно в съботата преди Тодоровската неделя се извършват популярните сред народа ни надбягвания с коне. Още преди изгрев слънце жените са приготвяли хлебчета с форма на подкова или на конче и са ги украсявали с ядки или чеснови скилидки. Всяка домакиня е раздавала от тези хлебчета, имитирайки движенията и звуците на животното. От този хляб се е слагало и в храната на конете.
Битува поверие, че вода в която е поставена слама от яслите на конете, заздравява косата като конска грива. Поради това рано сутрин жените приготвяли такава вода, с която измивали косите си.
И днес мъжете почистват конете, накичват ги, обличат се с нови ризи и ги извеждат за надбягването. На него присъства цялото село. Спечелилият първото място ездач бива награждаван с риза или кърпа. Той се радва на всеобща почит и задължително обикаля домовете на съселяните си, където е посрещан радушно, а конят му е добре поен.
След празника конят победител се продава. Етнографката Иваничка Георгиева вижда в този празник проекция на култа към Хероса.
Надбягванията с коне имат отколешна връзка с почитта към покойниците. Нека си припомним, че в „Илиада” Омир споменава за организираните в чест на Патрокъл надбягвания с колесници. Античните автори сочат, че надбягванията с коне били основна част от погребалните празненства в памет на обожествяваните тракийски владетели.
Твърде интересен и засега необясним е фактът, че летния Тодоровден, посветен на св.Тодор Стратилат съвпада с друг традиционен празник посветен на мъртвите предци-Русалската неделя или още т.нар.Русаля. Както зимния така и летния Тодоровден са съобразени от Църквата с Великден. В народната традиция обаче те са предопределени от отношението им към древен слънчев календар, който е двуцикличен, поради номадския си произход.
Този календар вероятно е бил обогатен и от прабългарите, чието основно божество Тангра е здраво свързано с коня. Известно е ,че за прабългарите, както и за всички тюрки, конят е бил не само военно, но и стопанско животно. Този факт до голяма степен допринася за слънчевия аспект на коня и в тяхната митология. Виждаме отъждествявания с небето Тангра да язди слънчевия символ коня не само на Мадарския релеф. Тази иконографска схема е масово тиражирана в прабългарските амулети. Един е открит при село Чал, Крумовградско.
Наслоено през вековете от различни религиозни и митологични системи преклонението пред конника е здраво застъпено в българския фолклор. Днес то е получило най-концентриран израз в песните и преданията за Крали Марко. В Източните Родопи той е фрагментарно познат и сред мюсюлманското население. В Кирковско могат да се чуят разкази за този легендарен персонаж.
Георги Кулов
