Дионис |
Зимни мистерии ще се проведат за първи път след векове в ивайловградското село Хухла. Те са посветени на тракийския бог на виното и възраждащата се природа Дионис, чийто култ е бил много силен по тези места. Празненствата са отглас от езическите времена, запазени днес в честването на Трифон Зарезан.
Дионис ще се възроди на връх Св.Пророк Илия на 12 февруари. Той ще слезе при лозарите и заедно със своя приемник Св.Трифон ще зареже лозята. С песни и вино ще го посрещнат гостите на мистериите.
В духа на древните традиции ще има и театрално представление-комедията „Детектор на лъжата”. За добра божествена напитка награди ще има от Фондация „Култура на виното”. Българки и гъркини ще приготвят на мъжете си най-добрия тиквеник. Естествено ще има и литературно четене. Ще свири специално създадени я за случая оркестър „Винопей”. Купонът ще се вихри в местната кръчма „Центъра на света”.
Организатор на мистериите по традиция е писателят Иван Бунков.
Споменът за езическите мистерии на тракийския бог на виното Дионис е бил дълго време жив сред жителите на Хухла. Не само защото е бил свързан с традиционното отглеждане на лозата. Той е бил част от културата,фолклора , възприятията на местните жители. Следи от почитането на бога са запазени в обичаите, песните, топонимията.
В древността култът е бил жив на връх Св.Пророк Илия, където се намирало голямо тракийско светилище. Тук има надгробна могила на древен херой. Откривани са оброчни релефи, посветени както на него,така и такива свързани с Дионис. Общото е ,че и култът към Тракийския Херос и към Тракийския Дионис са здраво свързани със земята и подземния свят на мъртвите. Вероятно тези вярвания са се подсилвани от подземните галерии под билото на върха, за които говорят местните жители.
На празници жените от селото пеели истински химни, чийто корени са в древната поезия, посветена на тракийското божество. Малко от тези песни днес се помнят. Преди години се запознах с някои от тях , събрани от Иван Бунков. Те носеха почерка на хилядолетна традиция и удивително напомняха на съхраненото от античността в Древна Гърция.
Следите от Дионисовия култ са се съхранили дори в топонимията. Запазена е местност с названието цимбала. Този музикален инструмент е бил свързан с Дионисовите мистерии. Представлява два метални медни диска, които при свирене се удрят един в друг.
Кой е бог Дионис. Според изследователите това е древно тракийско божество проникнало в Гърция. Според гръцката митология Дионис е син на върховното божество Зевс и Кадмовата дъщеря Семела. Оженил се за дъщерята на критския цар Минос, която намерил изоставена на остров Наксос. Най-напред бил бог на плодородието. През античността става покровител на виното и лозарството , на музиката,предимно шумната и на драматичната поезия. От култовите му песни произлязла антична драма. Бог обвеян с мистицизъм, дал отпечатък върху тракийската религия. Дионис се родил недоносен и бил вшил в бедрото на Зевс и той го носил до времето за раждане. Затова Дионис е двуроден. Той бил отгледан в пещерата на нимфите в планината Ниса на остров Крит. Почитането му на Св.Пророк Илия в Хухла се вписва в древната вяра за връзката му с подземията под върха и подземния свят въобще.
Според орфическата традиция Дионис бил роден най-напред от Персефона под името Загрей. Но бил разкъсан и изяден от Титаните.Тях Зевс изпепелил с мълнията си. От пепелта им се родил човекът. Носел добрите черти на Дионис и лошите на Титаните.
Най-много следи от култа на Дионис са запазени в празника Трифон Зарезан. Народната легенда свързва св.Трифон с Богородица.Разказват,че светията зарязвал лозето си когато покрай него минала Дева Мария с малкия Христос. Отивала да си чете молитва по случай четиридесет дни от раждането му. Трифон и се присмял. Тя преглътнала обидата и се върнала в къщи. Пътем минала край жената на Трифон и й казала да занесе превръзки на мъжа си в лозето, че си е отрязал носа. Трифоница веднага тръгнала. Като разбрал защо е дошла, Трифон доста се зачудил : ”как ще съм го отрязал,като държа косера обърнат надолу,а не така!” И за да й покаже,обърнал косера, замахнал и неволно отрязал върха на носа си. Затова го наричат Зарезан и в иконографията е изобразяван с косер в ръка.
В тази легенда има отглас от от митът за тракийския цар Ликург, който изгонил от страната си Дионис и неговата свита. Разгневения бог изпратил на Ликург безумие и в момент на умопомрачение, мислейки че зарязва лоза той убил своя син.
Същността на Трифон Зарезан е обредното зарязване на лозята,с което ритуално се открива началото на лозарската стопанска година. Стопанинът отрязва три пръчки от най-хубавите лози, като ги полива с вино и благославя.
В Хухла на Трифоновден сред най-добрите лозари се избира цар на лозята-Трифон. На главата му се слага венец от лозови пръчки. Карат го до селото. Навремето е имало шумно шествие, което е спирало пред всеки дом. Днес Трифоновден се чества на площада.
Обичаят се разглежда като отглас от Дионисовите препролетни мистерии. Както и кукерските карнавални игри той се свързва с Дионисовите антестерии, които се отбелязват в края на зимата.
Георги Кулов