„24 часа": Двама колеги в съда помагат за пенсия
Доказването на трудов и осигурителен стаж пред съда занапред ще става по-трудно. Това предвижда новият специален закон, който ще замести Указа за доказване на стажа в съда от 1961 г. Той вече се съгласува с бизнеса и синдикатите и до 20 дни ще влезе в кабинета.
Когато кандидат-пенсионерът няма нужните документи, той може да заведе в съда свидетели. Те обаче вече трябва задължително да са колеги, работили заедно с ищеца, и то през същия период, за който се доказва стажът. Досега нямаше строго изискване и по делата се явяваха портиери, случайни познати или работили на същото място, но по съвсем друго време, обясниха от НОИ.
Писмените доказателства, установяващи стажа, могат да бъдат трудова, осигурителна книжка, трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди за допълнително възнаграждение.
С това ще се сложи край на безумни ситуации, в които се представяха купони за стол, пропуск за предприятието и др., каза Емил Мирославов, шеф на правната дирекция в социалното министерство. По тези дела държавата няма да събира такси. Съдебните разноски ще са за сметка на ищеца.
„24 часа": Местан: Не се пришиваме към леви или десни за президент
"Отказвам ДПС в аванс да се пришие към ляв или десен кандидат за президент", заяви заместник-председателят на ДПС Лютви Местан пред бТВ. Той уточни, че никой не може да ограничава само в две алтернативи възможното решение на ДПС.
"Ако някой вижда намигване към дясното, дясното не се представя от ГЕРБ", смята лидерът.
„Отговорът е, че на този етап няма предпоставки дори за предположение, че ние бихме могли да имаме обща кандидатура за президент". Лютви Местан уточни, че ДПС вижда в президентските и местните избори политическо събитие, което ще зададе параметрите на управленски формат, който може да изведе страната от кризата.
"Много е важно кои ще бъдат кандидатите", каза Местан. „Това е прекалено висока длъжност, и прекалено отговорна. Нашите критерии, на които трябва да отговаря държавният глава, са много по-високи от фигурата на Цветан Цветанов", добави той.
„Десните в Европа не влизат в съюз с националистите. ЕНП, християндемократическите партии не правят коалиционни съюзи с партии извън демократическия спектър. Трябва да се създаде консенсусно поле за провеждане на реформаторски политики. Трябва да се намери изход от тази много тежка финансово-икономическа криза. Това не е клише", поясни Местан.
"Ние продължаваме да сме в криза и ГЕРБ явно не е в състояние да изведе страната от кризата. Изходът от кризата не е по силите на отделна партия. Дори не е по силите и на най-широката коалиция", подчерта депутатът и допълни, че нямат политическа цел за завръщане във властта.
„Труд": След 40 г. българите в България - малцинство
През 2050 г. българите ще бъдат малцинство в собствената си държава. Това прогнозираха от Центъра за демографска политика.
Според представителя на организацията проф. Петър Иванов българският народ ще се стопява с бързи темпове и след 40 години ще наброява едва 800 000 души. В същото време малцинствата ще нараснат значително - ромите ще достигнат внушителната бройка от 3,5 млн. души, а турският етнос - 1,2 млн. души. За 2100 г. "присъдата" на изследователите е още по-тежка - 300 000 българи ще съжителстват с 8 млн. роми и 1,5 млн. турци.
Предстои колосално разместване в етническото пространство на България, предрече Иванов.
Позовавайки се на официалните преброявания на населението, от Центъра за демографска политика посочиха, че в началото на ХХ век мнозинство са били българите (2,9 млн.), като далеч по-малобройни са били турците (800 000) и ромите (60 000).
„Труд": ГЕРБ изгониха партиите от пазарите
Около 3 млн. лв. дивидент са превели на Столичната община петте дружества, които стопанисват десетките пазари в София. Сумата е с около 30% повече в сравнение с 2008 г., сочат данните от балансовите отчети на фирмите за 2009 г. Ръководствата им бяха сменени в началото на 2008 г.
Преди това софийските пазари с над 2000-те си сергии, маси и други търговски обекти носеха печалба на града колкото 340 обекта на тържищата в Кюстендил. Ниските приходи предизвикваха подозрения, че печалбите са по-високи, но парите изтичат в други посоки - партийни каси.
„Стандарт": Милиард от жици
1 милиард лева. Толкова е печалбата на пунктовете за изкупуване на цветни метали у нас годишно. Парите обаче идват не само от върнати автомобили и стари перални, а от откраднати от ромите жици на електрото, релси на БДЖ и пътни знаци, които държавата всяка година трябва да възстановява.
Статистиката на "Криминална полиция" показва, че кражбите на жици са се увеличили с 50% в сравнение с миналата година. От началото на годината посегателствата срещу кабелите на електроразпределителните дружества у нас са 4800. "Полицаите са успели да арестуват 3200 души за тези кражби", съобщи за "Стандарт" Константин Димитров, зам.-шеф на "Криминална полиция". Никой от тези задържани обаче още няма присъда за щетите, които е нанесъл на дружествата и държавата. Димитров коментира, че процентът на кражбите се променя според цената на металите. "Повиши ли се тя, посегателствата скачат", коментира Димитров. Той допълни, че в кражбите на кабели участват и хора от електроразпределителните дружества. "Няма как ромите да крадат кабели, без някой да спре напрежението", подчерта полицаят.
Според дружествата ЕВН, Е.ОН и ЧЕЗ кражбите на жици са скочили със 75%. Данните им показват, че от началото на годината претопените кабели са над 500 километра. А щетите надхвърлят 20 милиона лева. За възстановяване на жици от началото на 2010 г. например ЧЕЗ е отделила над 9 милиона лева, или близо 13% от одобрената от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) годишна инвестиционна програма от 71 милиона.
„Стандарт": Залагаме по петарка за щастие
Два милиона души, или една трета от българите продължават да играят в игри на щастието, но дават по-малко пари отпреди три години. Това сочат данните от последното проучване на „Медиана", което е проведено през ноември сред близо 1000 българи над 18 години.
Изследването регистрира драстичен спад на залаганите суми, но не и като брой на хората, които играят. 34,5%, или 2 милиона българи участват в игрите на късмета, подчерта социологът Кольо Колев, шеф на „Медиана".
Традиционно се залага около 5,60 лв., а средно максималните залози достигат 17,1 лв. Едва 1% от българите залагат и над 150 лв. Максималният регистриран залог в изследването е 3000 лева. Според социолозите масовите суми, които хората поставят в игрите на късмета, могат да бъдат определени като скромни.
Спадът при минималните залози
спрямо проучване на агенцията отпреди 2-3 години е 30%, а при максималните около 15 - 17%, подчерта още Кольо Колев.
От проучването става ясно още, че възрастните предпочитат Спортния тотализатор, а по-младите Еврошанс. "Хората продължават да играят, защото искат да имат надежда", каза Кольо Колев и допълни, че по време на криза се пести от всичко. Както се казва в един стар виц , „Всяка седмица играя с една Надежда".
„Монитор": Коледната ваканция отрязана заради матурите
Коледната ваканция през тази учебна година ще е по-кратка заради матурите. Причината се посочва в официална декларация на министерството на образованието по повод гласения в интернет национален ден за бягство от училище на 3 януари.
„По-малкият брой дни на коледната ваканция през последните години се обуславя от провеждането на матурите и на изпитите след 7-и клас през месец май, с което се намалява броят на учебните дни, без да се удължава продължителността на учебната година", гласи официалното становище на просветното министерство.
Догодина всички ученици, освен зрелостниците и седмокласниците ги очаква половин месец, препълнен с почивни дни.
Те започват от 17 май, когато е матурата по български език. Само през един ден разстояние е насрочен зрелостният изпит по математика.
По-малко учебни дни се очертават и в последната седмица на месеца, защото на 24 май е официален празник, а за 27 май е насрочен изпитът по литература след 7-и клас, който се пада в петък. В понеделник също гимназистите ще продължат почивката заради задължителния изпит по математика за седмокласниците. Така в самия край на месец май се очертават 4 почивни дни от 27-и до 30-и включително.
Въпреки обещанията коледната ваканция да бъде компенсирана напролет, учениците напористо искат нова концепция за ваканциитею в родните школа. Социалната мрежа „Фейсбук" постоянно набира нови членове в дискусионните групи. Над 100 000 души са се включили в трите най-популярни мрежи: „Национален ден за бягство от училище", „Национален ден за бягство - канете всичките си приятели" и „Искаме по-дълги ваканции". Зам.-министърът на образованието Милена Дамянова обеща да покани представители и на трите групи протестиращи. Първата среща вече е проведена, като учениците имат поставена задача за 15 декември: сами да проучат как е разпределено учебното време в другите европейски страни.
„Монитор": КАТ ни погва с електронни фишове по Коледа
До Коледа ще стартира новата електронна система за санкциониране на нарушители, заснети с камерите на КАТ. Ако сега КАТ глобява около 5% от нарушителите, с промяната на законодателството се очаква да бъдат наказани 95 на сто от заснетите с технически средства. Това обяви в интервю за „Дарик" зам.-началникът на Охранителна полиция комисар Алекси Стратиев. Според него последните промени в Закона за движение по пътищата ще позволят ускоряване на процедурата, при която часове след нарушението на пътя ще бъде издаван електронен фиш, на базата на който собственикът на автомобила ще трябва да плати глобата си. Комисар Стратиев изрази надежда мярката да намали с една четвърт жертвите на пътя.
"Най-същественото в законопроекта е не толкова завишаване глобите за скорост, а че максимално много нарушители могат да бъдат установени и наказани. В момента
регистрираме, но не можем да ги накажем тъй като изтичат давностни срокове и процедурата е изключително тромава", коментира комисар Стратиев.
Очакваме системата да заработи към Нова година, предстои да бъдат купени и монтирани още камери по пътищата, допълни комисар Стратиев.
„Дневник": Рязък скок на трайно безработните за година
Драстичен ръст на хората, които са безработни повече от година, и продължаващ спад на заетостта сред младежите и възрастните в предпенсионна възраст, показа наблюдението на работната сила на Националния статистически институт (НСИ) за периода септември 2009 г. - септември 2010 г.
Данните сочат, че през последните 12 месеца трайно безработните, т.е. хората, които са в това положение повече от година, са се увеличили с 58% до 156 хил. души.
Като цяло за една година заетите са намалели със 175 хил. души, а безработните са се увеличили едва с 92 хил., което означава, че над 83 хил. души са се "изпарили" от пазара на труда. Според специалистите възможните причини за това са основно две - тези хора или са емигририли, или са преминали в сивия сектор на икономиката.
Основните причини за голямото увеличение при т.нар. трайно безработни е продължаващата стагнация на икономиката, заради която работодателите не инвестират в нови работни места, както и ниското образование и квалификация на по-голямата част от съкратените от началото на кризата в България през есента на 2008 г. Това коментираха икономисти и работодатели пред "Дневник".
„Сега": И изборният кодекс на ГЕРБ отива на поправителен в Европа
Изборният кодекс на ГЕРБ, който бе приет от парламента на първо четене, ще бъде изпратен за съгласуване във Венецианската комисия с надеждата консултативният орган към Съвета на Европа да препоръча промяна на текстовете, с които се ограничават избирателни права и демократични завоевания.
Това съобщи депутатът от левицата Димчо Михалевски на дискусия за новите изборни правила в България, организирана от Института за развитие на публичната среда. На нея неправителствените организации и опозицията подложиха на безмилостна критика проекта на ГЕРБ.
Няколко са пунктовете, по които старейшините от комисията могат да атакуват законопроекта - за отнемане на избирателни права с отмяната на прекия избор на районни кметове и кметове на населените места с под 500 жители, за ограничаване на представителността със съкращаването на общинските съветници, а също и неадекватно високият праг от 20% на преференцията за парламентарния вот, обясни Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда.
Според анализа на неправителствената организация 1 691 101 избиратели в София, Варна и Пловдив и 1555 населени места ще бъдат лишени от право на вот. Вместо да се премахне изборът за районни кметове, тя предлага тъкмо обратното - да се разширят сегашните им правомощия. Депутатите от БСП и СДС се ангажираха до три седмици да изработят конкретни предложения в тази насока.
"Всеки праг за пренареждане на листите над 5% няма да работи", категорични бяха експертите от НПО. И дадоха за пример Австрия, където прагът е 6%, Швеция - 8%, Чехия - 7% и право да предпочетеш две имена в листата. В Словакия прагът е 10%, но избирателят има право да посочи 4 имена. В повечето европейски страни общинските съвети също се избират мажоритарно, докато у нас изобщо липсва такава възможност. "Ефектът е демотивация за участие в местни избори и все по-малка възможност за контрол върху управлението чрез пряк избор на политически представители", коментира Антоанета Цонева. Според нея това също ще е обект на критики от страна на Венецианската комисия. "Синята коалиция" ще поднови в залата предложението си да няма праг за пренареждането на листите..
„Дума": Ще ни отнемат имущество без съд
Философията на закона за конфискация на незаконното имущество е гражданската конфискация. При нея няма да важи презумпцията за невинност. Това обяви вчера правосъдната министърка Маргарита Попова. Тя съобщи, че проектозаконът за конфискацията е готов и след очакваните бележки, критики и съгласуване ще бъде внесен в Министерския съвет.
Гражданската конфискация ще е различна от наказателната, обясни Попова. При нея ще се преследва не лицето, а произходът на имуществото. Попова поясни, че при граждаската конфискация е възможно отнемането на имущество, без да има влязла в сила присъда. Попова обясни, че това ще се случва с хората, които нямали документи за придобитото имущество. Правосъдната министърка определи проектозакона като най-мощното оръжие за незаконно придобито богатство. По думите й той можел да размести пластовете в България.
Още когато беше публикуван, проектозаконът предизвика атаки от правозащитници и юристи, според които той крие заплахи за правата на гражданите.
