Трудно е щастието да бъде дефинирано или измерено, но повечето хора го познават, когато го почувстват: вълна от радост, тихо задоволство, успокояващо удовлетворение. Науката обаче е объркана: Защо някои хора изглеждат винаги щастливи, докато други са постоянно унили? Има ли нормални нива на щастие?

Щастието е занимавало цивилизациите от хиляди години. Древните гръцки философи са разсъждавали върху определението и източниците му. Но колкото повече се умувало върху щастието, толкова повече въпроси възниквали. Към днешна дата, модерните социални науки са се захванали с въпроса, опитвайки се да дефинират щастието, къде може да бъде намерено то и как може да бъде постигнато.

Изследователи направиха някои интригуващи и неочаквани открития. Например: щастието не е относително! Радостта от живота изглежда не зависи от социалния статус. Всъщност, вярно е точно обратното. Например, ако в сравнение с други, вашият социален статус е по-висок, вие ще бъдете по-малко щастлива от хората, които имат друг критерий за щастие.

Също така: щастието не е постоянно! То е променлива величина. И все пак, много хора от много култури изглежда се наслаждават на живота и намират щастието.

Нещастието пък е изключение, не правило, дори сред напрежението, динамиката и стреса на модерното общество. На практика, прогресът е подхранва щастието, в противоречие на твърденията, че непълноценния (нещастен) живот е чумата на модерните общества. Съвременното общество от западен тип показва много малка разлика в социалните категории за измерване на щастието, както и в тези по полов признак. А с остаряването, разликите изглежда още повече намаляват, а не се увеличават.

Идеята за търсене на щастието, като цел на живота, е всъщност западно творение.

Но, както с повечето “западни” идеи, и тази успя да ни завърти главите до такава степен, че едва ли не се превърна в “национално движение” към щастието. Същевременно, очакванията за това, което може да ни направи щастливи, нарастват с толкова бързо темпо, че се превръщат по-скоро в пречка за постигането му, отколкото да помагат. Трудно е да се приеме, че елитните училища, престижни жилищни райони, екзотичните ваканции, последните марки автомобили не запълват емоционалните и социалните ни потребности. И въпреки това, голям брой учени твърдят, че само 10%-15% от щастието може да бъде свързано с такива измерими променливи като социо-икономическия статус, гражданския статус, здравето и доходите.

С други думи, изглежда че щастието не е в съотношение с неща, които обикновено асоциираме с ведрите емоции.

Какво ни прави щастливи, в крайна сметка?

Ето го и отговора на големия въпрос:

Остаряването. Най-силна е връзката между щастието и възрастта. Хората стават по-щастливи с годините, което потвърждава теорията, че остаряването се асоциира с развитието на позитивни психологически характеристики, които допринасят за чувството на задоволство. За разлика от младите с големи очаквания за социален и финансов успех, възрастните хора по-често са щастливи с това, което имат.

Родителството. Родителите обикновено са по-щастливи от хората, които нямат деца. Въпреки среднощните хранения, смяна на памперси и посещения в бърза помощ, повечето родители не биха заменили този опит с... Всъщност – с нищо друго.

Наличието на цели. Едно от ключовите открития е, че наличието на цели е предусловие за щастие. Разбира се, една от тези цели може да е родителството, но има още голям брой занимания, които влизат в тази категория, включително, но не само, работата. Интересно е американското изследване по отношение на заниманията с политика, според което привържениците на десните идеи са по-щастливи от “левите”.

Освен какво ни прави щастливи, по отношение на щастието има и друг един голям въпрос: Колко щастие е достатъчно?

На въпроса: “Може ли да има твърде много щастие?” някои учени отговарят: “Зависи”.

Като повечето хубави неща, не може да насилвате или да преподавате щастието. То е естествено, но и променливо състояние. Щастието, също така, често е бъркано с други състояние, като например временното емоционално или физическо удовлетворение. Тези неща могат да създадат моментна радост, но рядко са причина за продължително щастие. Егоизмът също рядко е формула за щастие. На практика, той по-скоро е причина за продължително разочарование и нещастие. Тъгата пък, от своя страна, е естествена част от живота и често е отговор на случващото се в него. При условие, че не трае твърде дълго или че не е разрушителна, тъгата всъщност може да отвори път към щастието. Може би, най-вече от всичко, ключът към щастието лежи в нашето чувство за цел извън самите нас, включвайки и спокойното приемане на житейския ни жребий.