Дори и в разгара на кризата държавата продължава ударно да харчи пари за съмнителни начинания казва в анализ за вестник Сега Валентин Стоянов, икономически експерт на СДС
През последните дни бяха оповестени притеснителни данни, които за съжаление не станаха обект на сериозни коментари и анализи. Оказва се, че правителствените харчове за първото тримесечие на 2010 г. са с около 1 млрд. лв. повече в сравнение с разходите за първото тримесечие на 2009 г. Вярно е, че основната тежест идва от пенсиите, които бяха увеличени от 1 юли 2009 г. Но това е около половината от въпросния милиард. А какви са останалите разходи? Явно призивите за затягане на коланите важат за гражданите и за бизнеса, но не и за държавата! През първото тримесечие на тази година субсидиите например са повишени със 172 млн. лв., капиталовите разходи - със 156 млн. лв., разходите за заплати растат с 64 млн. лв., а за текуща издръжка - със 79 млн. лв.
От тази гледна точка не е ясно къде са се изпарили икономиите, които бяха прокламирани от управляващите. В крайна сметка излиза, че причина за сериозния бюджетен дефицит е основно разточителството на кабинета. И до момента не е съвсем ясно как този дефицит ще бъде преодолян без сериозно ограничаване на правителствените харчове.
А се планират нови разходи
Миналата сряда премиерът изговори доста неща за замисляната актуализация на бюджета, но най-голямо впечатление правят новите намерения за още разходи. Конкретно бяха споменати 116 млн. лв. за тютюнопроизводителите, 148 млн. лв. за социално подпомагане, 50 млн. лв. допълнително за плащане на турската фирма "Мапа Дженгиз" за магистрала "Люлин", 300 млн. лв. за заплащане на поръчаните на френската фирма Eurocopter военни вертолети и др. На фона на точните числа, маркиращи размера на допълнителните разходи, липсват ясни разчети за мерките с обратен знак - за осигуряване на допълнителни приходи и за съкращаване на други пера в разходната част.
В изказванията си от сряда премиерът намекна за емитиране на заем. Принципно идеята не е за изхвърляне и може да се превърне в реалност в рамките на няколко месеца. Очевиден проблем в случая би било нарастването на външния дълг - особено в случай, че издадем облигации например за няколкостотин милиона евро. Но заемите не са приход - те са временно решение, после трябва да се връщат, и то с лихвите.
Увеличаване на приходите би било възможно чрез успешен лов на приходи и налози в зоната на сенчестата икономика и чрез ограничаване на контрабандата - защото тогава се отваря повече пазар за "белите" фирми. От миналата есен министърът на финансите ни убеждава, че информационните системи на НАП и агенция "Митници" са свързани. Именно на това "свързване" се възлагаха големи надежди за увеличаване на приходите в държавния бюджет - ставаше дума за около 700 млн. лева годишен ефект. За съжаление обаче приходите продължиха да падат, а няма сериозен анализ доколко е виновна кризата и дали има повишена разкриваемост на данъчни и митнически измами. Витаят съмнения и подозрения, че двете информационни системи всъщност са полусвързани и има още немалко работа до пълното им сработване. Все още няма официална реакция на финансовото министерство, която да разсее слуховете.
Решенията
Очевидното решение за борба с дефицита е значително ограничаване на държавните харчове. От правителството се опитаха да произведат една добра новина - че през април бюджетът е излязъл на плюс. Това обаче е успех и обрат само на пръв поглед. Да, за миналия месец вероятно има излишък от 213 млн. лв., който стопява бюджетния дефицит, натрупан от началото на годината, до около 1.5 млрд. лв. От друга страна, априлският излишък има ясно обяснение и то е, че през този месец в бюджета постъпи еднократната вноска от БНБ в размер на 354 млн. лв. С други думи, без това еднократно плащане щеше да има дефицит и през април!
Затова се връщаме на няколкото възможни решения: намаляване на правителствените разходи - мярка, която пропорционално трябва да има най-сериозна тежест; осигуряване на приходи от приватизация и концесии; емитиране на държавен дълг за няколкостотин милиона евро; справяне с контрабандата и повишаване на приходите от ДДС и акцизи.
В противен случай въобще не трябва да изключваме заплахата от реализиране на "гръцки сценарий" в България. Много хора питат дали актуализацията не е прибързана и дали не дава погрешни сигнали за положението в страната. Прибързана със сигурност не е, тъй като очевидно хазната издиша и държавата не е способна да овладее дефицита. От друга страна, избраният подход не изглежда съвсем удачен, тъй като има яснота основно относно разходите, но не и относно приходната част и реформите в администрацията, здравеопазването и пенсионноосигурителния модел. Дали актуализацията е правилна или сгрешена като концепция, ще видим през следващите няколко месеца.
Истината е, че ако не се справим сами (възможности и инструменти за което имаме), ще се наложи да търсим външна помощ, а това ще причини значително по-големи шокове за обществото и националната икономика. В никой случай не трябва да прибягваме до "спасителния пояс" на Международния валутен фонд, който периодично се споменава от политици и експерти като панацея от последна инстанция. Сценарий за участие на МВФ имаше още преди година, по време на тройната коалиция. И тогава, както и сега от СДС се обявихме категорично против. Виждаме какво се случва в съседна Румъния, където рецептата на фонда включва и абсолютно неприемливи мерки като драстични увеличения на данъци - на ДДС до 23-24% и на плоския подоходен данък от 16 на 20%.
Ако не се справим сами, сегашната ситуация ще ни се струва направо прекрасна спрямо това, което биха ни поднесли МВФ и други "доброжелатели". Но за да не се стигне до външна интервенция, трябва да свършим това, което зависи от нас. В противен случай отново ще възвърнем имиджа си на проблемна страна и ще продължим да търсим в чужди фактори вина за собствените ни грешки.
