Осъзнаващият се като Богоосезаема необходимост човек, ще започне
да празнува винаги своя спасителен богочовешки празник на Светлината
Рождество Христово отмина в земен план. Така става и с Новата година. Но в духовен план обновлението, пресътворяването продължава и всичко ценно в него остава. Потапя човека в Лоното на Неръкотворното Слово, в Живото Пространство на Любовта, на благотворящите думи, мисли, чувства, в тържественото и благоговейно благодарение и служение… В това вътрешно пространство извън времето, сияещо в сърцата ни, в това най-истинно усещане за безкрайна празничност, в което всички творят своя нов живот в синхрон с Божия замисъл.
Но празниците най-много възвеличават Началото на началата - Словото Божие, едно от лицата на Твореца. Така е и с Коледа и с Новата година. Защото и двата празника са космически събития без ограничение във времето и пространството. Също и път за всеобхващащо възраждане, защото носят една нова философия за живота, в която се откроява образът на Създателя, заявил:”Всичко ново творя!”
Тази философия носи послание към всеки отделен човек, внушава му добродетели, човеколюбие, взаимопомощ, братство, утеха и радост, вяра, прошка и покаяние. За да се извършва продължаващото Сътворение на Духовността, дадена само за човека, който е създаден по образ и подобие на неговия Творец.
Затова празникът е един външен път, водещ към вътрешно
съвършенство, към едно сливане с Божествеността, която е извън времето, пространството и думите. Затова много общности в света и в страната ни празнуват Коледа по стар стил на 7 януари, както е ставало преди много години. Както и Новата година също се празнува по различни календари.
Затова празникът ни носи познание за самите нас.Чрез него влизаме в Единосъщие с Първопричината за всяка една празничност.
В едно душевно оживяване за Смисъла на Живеенето, като изобилие от Битие, Съзнание и Блаженство, без начало и без край, което може да се усеща всекидневно. И то няма нужда да се демонстрира.Защото изразява неприривната радост, вградена в нашия най-вътрешен храм - там където се слива божественото в нас и божественото във Вселената.
Именно с това осъзнаване идва и промяната в човешкото съзнание, което започва да се отдава на служение на Небесния свят. Затова ще продължаваме да живеем чрез раждане, да се възземаме чрез служение на Духовното начало, като го превръщаме във феномен на вътрешното самокръщение. И тогава, както казва нашия духоведец Ваклуш Толев, Рождеството спомага ограниченият в нас бог да бъде изведен в идея за свободен човек. Спомага също Човекът да стане антена между Земята и Небето, събирайки в себе си Огъня, Въздуха, Водата и Земята и всички стихии, всички вселени и всичко сътворено до днес и в бъдеще.
Защото той е замислен от своя Творец като мярка на всички неща, като Рицар на свободната воля, който твори съдбата си. И като такъв, той може да изживява Рождеството на Христос и Новата година, като един продължаващ, безкраен богочовешки празник на Светлината.
А сега, пред прага на Новата епоха, можем истински да приемем и осъзнаем този велик наш Божий дар - да бъдем Богоосезаема необходимост.
Да разберем, че само човешката личност може да изпълни волята на Бога, защото в нея е Неговото дихание, идващо от Абсолюта, което е повече от персоналния Дух. Че Богът не може без човека, защото може да се самопознае само в него и да види процеса на Своето творчество. А когато човекът приложи това си високо призвание, ще започне и да празнува спасението си чрез истинския богочовешкия празник на Светлината.
Лияна Фероли
