Сондата Parker Solar Probe успешно премина през най-близкото в историята съприкосновение със Слънцето. Какво ще научат изследователите от тази мисия?

Космическата сонда на НАСА Parker Solar Probe написа история като успя да се доближи на най-малкото разстояние от Слънцето, постигано досега. В продължение на няколко дни НАСА нямаше връзка със сондата, докато тя преминаваше покрай звездата.

Сондата е успяла в своята мисия да събере информация за това как точно функционира Слънцето, съобщиха днес от НАСА. Parker Solar Probe е издържала на изключително високи температури и екстремни нива на радиация. Сондата се е движила с 692 000 км/ч и е преминала през места, където температурата е достигала до 980 градуса по Целзий.

Как функционира сондата

Parker Solar Probe излита още през 2018 година с целта да достигне до центъра на Слънчевата система. Космическата сонда вече обиколи Слънцето 21 пъти, като през цялото време се приближаваше. Настоящото историческо доближаване до звездата е завело Parker Solar Probe на 6,1 милиона километра от повърхността на Слънцето. Това може да не звучи никак близо, но в перспектива всъщност е изключително постижение.

Сондата издържа на температури от 1400 градуса по Целзий и радиация, която би могла да разстрои бордовата електроника. Тя беше защитена от щит от въглероден композит с дебелина 11,5 см, но тактиката на космическия апарат беше да влезе в горния слой на атмосферата на Слънцето - т.нар. Корона, и да излезе бързо.

Как ще помогне на изследователите

Всъщност сондата се движеше по-бързо от всеки друг обект, създаден от човека - със скорост еквивалентна на прелитане от Лондон до Ню Йорк за по-малко от 30 секунди. Скоростта на „Паркър“ се дължи и на огромното гравитационно привличане, което сондата изпитва, докато се приближава към Слънцето.

Големият въпрос, на който учените искат да получат отговор с помощта на сондата, е защо температурите в короната на Слънцето могат да достигнат по-високи стойности отколкото тези на самата повърхност на звездата. Мисията трябва да помогне на учените да разберат по-добре слънчевия вятър - постоянния поток от заредени частици, които излизат от короната. Когато тези частици взаимодействат със земното магнитно поле, небето се озарява от ослепителни полярни сияния. Но това т.нар. космическо време може да причини и проблеми, като да извади от строя електрическите мрежи, електрониката и комуникационните системи.