Корнелия Нинова иска да се качи на консервативно-патриотичното увеселително влакче, където се бутат и величията, и мечовете, и славитата, и други маргинали. Ще ѝ се получи ли?

Доживяхме, приятели и съседи (да, и вие, Петрови, вляво от асансьора): Корнелия Нинова прави партия „Непокорна България“, безсрамно задигайки от Жан-Люк Меланшон името. Сякаш не сме чували за френско „ляво“ или „ляво център“, т.е. все едно няма интернет (не че не сме го виждали и при заглавието „Да, България“, но за това друг път).

Г-жа Нинова, остракирана по устав от иначе жалката като резултати „Обединена левица“ начело с узурпираната от Макс и Мориц БСП, явно чувства в себе си сили за рестарт на крайно компромисната си политическа кариера. Като една съща орлица тя ще пази сянка на българската антиджендърова демокрация. Солидната госпожа всъщност се опитва да вземе елегантно десния завой - под булото на андерсеновите ѝ приказки за „най-нова нова левица“. С две думи: иска да се качи на консервативно-патриотичното увеселително влакче, където се бутат и величията, и мечовете, и славитата, и други маргинали.

Денерис от Крушовице, опортюнизмът и популизмът

Извинете ме, ако се смея, отчасти грубовато. Но не мога да се въздържа. Вече окончателно имаме своята Денерис Таргериън от с. Крушовица, Драгънстоун (упс, Врачанско) и нейните дракони Свиленски и Методиев.

Но съм сигурен, че прекрасната наша бивша лява „халееси“, боркиня за свобода, без съмнение е усетила как тръмписткият вятър неумолимо духа от Север, па и за лявото Зимата идва, така че обръща целия свой наратив. И е казала на чист валириански: „Айде, правим нова консервативна партия, виждате какво става, размърдайте се и вие малко“. И също: „Ще я позиционираме ляво-център, защото за пред хората се боря за намаляване на неравенството и другото там, какво беше“. Драконите са казали: „Ми добре, халееси, да не забравим да борим „джендърите“ и „мигрантите“, а, и да викаме за увеличаване на пенсиите, а също и за минималния доход, и тия там три работи."

Обаче всъщност не ми е смешно. След като нашата политическа среда създава и най-малката възможност за подобно политическо шарлатанство, значи нещо бъркаме генерално. Подобни опити са сякаш вид лешоядство над моментното, защото се дебне люшването на махалото в посока по-малко свобода. А с това ми е трудно да се примиря.

Да, нетърпеливите прогресивни опити за налагане на промени в обществото породиха страх и недоволство. Да, Западът стана жертва на своите идеалистични илюзии. Да, както казва големият съвременен историк и мислител Антъни Бийвор, дерегулирането на банковото дело, застоят на глобализацията и бързият упадък на обществото на уважението и колективната лоялност, олицетворявани от профсъюзите, училищните и военните сдружения, направиха така, че прогресизмът да е в криза.

Какво общо има това с Корнелия? Много просто - редица опортюнисти и популисти из цяла Европа захвърлят убежденията си и се преориентират към обратното на това, в което иначе са се клели. И с гаргантюанско удоволствие подхранват крайната десница и нейните гранде конспиративни теории на подмяната, според която - примерно - спадът на раждаемостта цели да привлича все повече имигранти.

И това се продава като вид европейска политическа чалга - докато същностният проблем и основен недостатък на ЕС винаги е идвал от парадокса, че за да се интегрираш политически, трябва да се интегрираш икономически.

Всички „орбановци“ ви работят по един и същи начин

Не, всички „орбановци“, включително и нашата Денерис от Врачанско, която, разбира се, ще се покатери политически на гърба им, ни работят с нещо много просто - че либералното и прогресизмът са в криза и трябва да се свиете в черупката си, защото идват тежки времена.

Колкото повече се свивате, особено в страха си от краткосрочното бъдеще, толкова по-добре; стойте там на телефончетата, цъкайте, канализирайте възмущението си в социалните мрежи (най-вече Фейсбук), и никога не бъдете граждани.

Не вдигайте глава. Ние режем вдигнатите.

Последното, впрочем, донякъде беше „предвидено“ от Русо още през 18-ти век. Той страшно се нервира, че Просвещението не идва и не идва във Франция и Хабсбургската империя, камо ли в руската на Екатерина Велика, да не говорим за Османската на Махмуд Първи. Обаче, благодарение на клането, наречена „Френска революция“, изведнъж тогавашният свят разбира изобщо за възможността за свободно управление. Ще минат още много години през 19-ти век, преди идеята за свободно общество да се оформи. Но това не е лекция, така че спираме с историческите препратки.

„Орбановци“ обичат да чертаят апокалиптични сценарии за Запада и либерализма  Снимка: BGNES

Има „Непокорна България“, но тя няма общо с Нинова

„Непокорната България“ е друга и няма нищо общо с жалките опити на компрометиран политик да се завърне:

•     Непокорната България е онази на създаващите стойност въпреки популистите и опортюнистите;
•     Онази, която не гласува платено или корпоративно;
•     Онази, която не се поддава на Путиновото промиване;
•     Не шмекерува, не краде, не раздава държавни пари, за да се окопава във властта и т.н. Всъщност няма достъп до самата власт;
•     Тази България е тиха. И разумна. Тя не бие тъпана като корнелиите, защото не ѝ е присъщо, и иска да живее живота си отвъд политическото, ако може, без популистки леви политики и с ниски десни данъци;
•     Тя наистина е непокорната: това е нашата истинска, българска anxious generation - тревожното поколение между 30 и 50, което не слага глава на дръвника пред олигархичната власт.

Тези хора са изправени пред редица заплахи - като умствен anguish или чутовна тревожност за бъдещето и мъка за настоящето. Случва се и languish - някакви хора да се уморят от самия живот. Какво е решението? Има множество опции, ако вярваме в самопознанието. И като юнгианец, да ви дам малък спасителен пояс от „Червената книга“: Спомените и сънищата не помагат особено, но пък самонаблюдението върши чудеса, ако го умеем. Самопознанието е противоотровата на днешния свят, запишете си.

Но да, вие ще питате как да бъдем България, която създава? Продукт, съдържание, дори благотворителна кауза. Докато следващите два парламента - да се обзаложим - ще произведат предимно метан. Не знам, но наистина трябва да бъдем непокорни.

Не като онази там, която ни разсмива, не и като вероятния ужас от новия истински наш властник. А като Ярослав Хашек например и онзи плах хитрец от Хоржовиц, а може би и като госпожа Мюлерова от същия роман, която въобще не се интересува от Първата световна.

Непокорните днес сме ние, които не сме съгласни с олигархичната държава. Тя бавно, като питон, придърпва заека на либералната демокрация, докато той гледа ококорено и знае какво го очаква.

А относно свободата: Бяхме повече, сега сме неколцина. Някои съвсем разбираемо, като един „И ти ли, Бруте?", се предадоха на „болшевиките“, ако напомним оригиналните ироници Илф и Петров.

И вообще перестань дурить, ако ще ги цитираме. Да престанем  с тъпотииите, прозелитизма и да скланяме глава пред новите властници. Не е толкова страшно. Тая „чертовщина“ (нещо дяволско) рано или късно ще си отиде; перманентната политическа криза също.

На ръба на края на измамата

Неотдавнашно социологическо проучване във Франция показа, че почти една трета от хората на възраст под 35 години са загубили вяра в демокрацията. Този процент е два пъти по-висок от този на хората над 70 години. Общо 51% от анкетираните са съгласни с твърдението: „Смятам, че само силна и централизирана власт може да гарантира реда и сигурността“. Друго проучване сочи, че 24% искат френската армия да поеме властта.

Защо ви го казвам? Франция далеч не е сама тук. Факт е, че в глобализирания свят демократичните политици имат относително малък контрол върху събитията. Факт е също така, че Стармър и Шолц са слаби политици. Факт е също, че демокрацията е нещо като гъвкавия и екзотеричен океан в „Соларис“, който всъщност е парапример за вселенски ум. Нещо като AI, но с (вероятно) необходимата божествена доброта.

Разбира се, Станислав Лем би ми се изсмял на наблюдението, че в книгата има доброта, с петте философски нива там, но да кажем, че я намирам, като във всяка велика книга.

Но да се спретнем казармено: Ние сме на ръба на края на цялата измама спрямо абсолютно невинните, която някои наричат „ляво“. Нищо хубаво оттук нататък няма да се случи на труда. А на Корнелия, „майката на драконите“, пък трябва да ѝ търсим опекун. Упс, забравих, тя си има: един „льотчик“, който все по-често изглежда като „нальотчик“.