„Влизаме в историята като страната, която най не може да си направи правителство и провежда най-много избори, но какво лошо има в това? По-демократично нещо от това да правиш избори едва ли можеш да намериш“, каза Петьо Цеков и добави, че това, което правим, „не е чак толкова зле от гледна точка на демокрацията“:

„Притеснителното в този непрекъснат процес на избори, които правим, е, че политическата класа, която очевидно е в някаква тотална криза, не може да постигне някакъв консенсус по наистина важните теми като бюджет и еврозона. Тази политическа класа няма воля дори за такива важни национални цели“.

Румен Радев би могъл коренно да промени този тупик, в който се намира страната, смята журналистът.

„Но пред президента има най-малко два големи проблема, които трябва да имаме предвид. Първият е, че може да се намеси в процеса със собствена партия едва когато изтече неговият президентски мандат, а това е краят на 2026 г. ... Радев в момента е на етап, в който би могъл да се включи в играта от първа позиция, но какво ще стане по-нататък, как ще управлява...".

Според Първан Симеонов трябва да знаем какво имаме силите да променим и какво - не: „При този човешки ресурс в България е абсурдно да се мисли, че каквато и да било рязка реформа може да отпуши някакви процеси. Няма как аз да се присъединя към всички онези, които злорадо коментират конституционните промени, защото там поне имаше някаква визия, някаква политическа решителност, поне имаше мъдростта да се осъзнае, че ето - не можем да се победим, затова ще трябва да седнем да се договаряме и нещо да измислим заедно. Да, не беше особено успешно, но адмирации за всеки, който пробва, защото другото е оцеляване на българския политически терен“.

Той подчерта, че това, което ни се случва, се дължи на няколко факта, първият от които е този, че Бойко Борисов много дълго остана на власт: „Той направи така, че заради престояването му на власт всичките му противници се събраха в един лагер. Две-три години в България това беше ясният мандат - анти-Борисов, както и анти-Пеевски анти-Гешев. След това обаче се оказа, че тези анти-Борисов, които дойдоха, не са особено опитни. „Продължаваме промяната“ са изпаднали в най-гадната ситуация - не да им се ядосват, а да им се смеят. В днешно време най-гадният начин да те събарят е да ти се смеят, а не да ти викат „Долу!". Оказа се, че не са подготвени, вероятно ще имат време да помъдреят и т.н. Обаче тогава започва войната в Украйна и дойде друг мандат, този път външно наложен - прозападно правителство. Сега с уталагането на войната и с зациклянето на това Борисов - анти-Борисов - няма ясен мандат. Обществото не дава ясен мандат и затова България седи и се чуди накъде да потегли. Беше ясно статукво - промяна, изток - запад, а сега не е ясно кой е векторът. Гледано отгоре, това е проблемът на България в момента, че няма ясна обществена поръчка. Има все пак някаква възможност за отпушване и тя е, ако Делян Пеевски продължи да расте, той ще предизвика по естествен път обществена поръчка срещу себе си и тя се оглави от президента Румен Радев, който може да отпуши системата в България през свой политически проект“.

Голямото предизвикателство пред Радев е изкушението да прави не просто нова партия, а нова държава, смята Симеонов.

„Нашият народ е унил. Не може да се преучредява държава от народ, който не е ентусиазиран. Къде ще е вълната, на която да се преучреди? Ние ще преучредим държавата на вълната на злорадството, няма смисъл от това, ще стане по-зле. Вярвам се, че Радев знае това. И това, което е логично той да направи, е да направи в някакъв момент някаква форма на движение. И големият въпрос пред това движение ще е дали ще има мнозинство от раз, или - не. Още сега мога да предвидя, че социологията няма да може да предвиди нищо, защото това са т.нар. избухвания“.

По думите на социолога в представите на хората съдебна реформа означава бързо правосъдие, а не смяна на главния прокурор.

Проф. Петър Стоянович добави, че „българинът иска справедливост в малките дела“:

„Той иска от даскала, от образователната система да направи детето му успешно и да му даде някакъв тласък. От политиците българинът чака да му дадат такъв хоризонт, най-вече икономически и социален, че да спре да се занимава с политика. Убеден съм, че чисто психологически ние чакаме някой да ни отърве от това да трябва да се занимаваме с политика“.