Въпреки, че вече изминаха точно 40 години от тогава, към края на всеки месец декември турците живеещи в България, а и извън нея, с голямо прискърбие и печал си припомнят за онази прословута “тежка зима”, която ги връхлетя в последните дни на 1984 година. На 24 декември 1984 г. милиционерски и армейски части блокират районите с мюсюлманско население. Изпратени са допълнителни служители на регистрационната служба, за да се извърши бързо издаването на нови документи на гражданите с мюсюлмански имена. Оттук нататък те трябва да носят български имена и фамилии и им се забранява да говорят на родния си език на обществени места. Действията на властите се крият от българското общество. Като аварията в Чернобилската АЕЦ. За съпротивата на турците и дадените от тяхна страна жертви никъде нищо не се споменава.
По-късно следва „Голямата екскурзия“ – така цинично беше наречено най-голямото етническо депортиране в следвоенна Европа. Да, печално, но е факт, изминаха 40 години от началото на така наречения „възродителен процес“, който от днешна позиция може да се определи, като доста срамен и позорен акт на тогавашния диктаторски комунистически режим спрямо човешкия индивид и дадено етническо малцинство.
Печалната годишнина и дата, този път сред изцелниците ни в Турция беше спомената на различни места. Може би, малцина знаят, че в онези населени места, където живеят компактно нашенци, навсякъде са изградени малки и символични паметници главно на малката Тюркан ( Убитото десетмесечно бебе в село Бенковски. ) и джобния Херкулес Наим Сюлейманоглу. Споменът за непрежалимата смърт на едно бебе и славата на един световноизвестен спортист, събрани на едно място…
Във връзка с 40-годишнината от началото на тази злокобна дата в Бурса и Картал ( Истанбул) се проведоха научни симпозиуми, на които доклади изнесоха редица ерудити от университетските среди. В Измир и Ескишехир също се проведоха възпоменателни мероприятия. Главното Мюфтийство в София също проведе научен семинар, посветен на смяната на имената, а под егидата на Нов Български Университет се събраха бившите политически затворници у нас, които още един път заклеймиха този позорен акт и настояха да бъде потърсена съдебна отговорност от извършителите на това античовешко деяние.
Мюмин Топчу, Главен редактор на вестник „Мисион”, Бурса, Турция
