Руската инвазия в Украйна, която продължава вече близо три години, изправи НАТО и ЕС пред немислимата доскоро възможност за война с Русия.

Агресията на Владимир Путин доведе до скоростното присъединяване на Швеция и Финландия в Алианса, а останалите страни започнаха да преформатират отбраната си за възможен военен конфликт.

Необходимостта от военно обучение за хората, подготовката на бункери и високите военни разходи станаха норма за повечето европейски държави.

Информационни кампании подготвят населението за това как да се действа в случай на извънредна ситуация и война, границите се укрепват и спомените от Студената война се връщат.

Европейският съюз прие 15-ия санкционен пакет срещу Русия, но все още в определени държави обществото е разделено по отношение на агресора. На общностно ниво се подготвят все повече общи проекти в сферата на отбраната и сигурността, като ЕС финансира и закупуването на оръжия за Украйна. В Европейската комисия вече има и комисар по отбраната и космоса Андрюс Кубилюс, който работи за трансатлантическото сътрудничество и общите европейски поръчки.

Полша: Рекорден бюджет и щит по границите

Полша започна да укрепва своята 800-километрова източна граница с Беларус и Украйна, като проектът е известен под името „Източен щит“. Предвижда се изграждането на танкови заграждения, изкопаване на канавки, поставяне на ивица от мини и инфраструктура за предупреждение.

Очаква се проектът да бъде завърши до 2028 г. и да струва 10 милиарда злоти (2.3 милиарда евро).

В края на ноември премиерът Доналд Туск присъства на откриването на първата отсечка от 2.3 км.

„Колкото по-добре се охранява полската граница, толкова по-голяма е гаранцията за поддържане на мира. Всичко, което правим тук и ще правим по границата с Беларус и Украйна, е да възпираме и обезсърчаваме евентуален агресор. Това наистина е инвестиция в мира“, каза полският премиер.

Сн. Getty Images

От Министерството на отбраната посочват и рекордни разходи за отбрана. През 2025 г. бюджетът ще възлезе на цели 187 милиарда полски злоти или 4.7% от БВП, което е най-високото ниво в историята на Полша.

Полша има армия от 203 000 войници, което я нарежда на трето място (след САЩ и Турция) сред страните в НАТО. Част от армията са силите за териториална отбрана, които са в численост от 35 000 войници.

Тяхната мисия е да поддържат всеобща готовност за защита на страната и да реагират при последиците от природни бедствия.

Австрия: Русия вече е заплаха

Австрия традиционно е реактивна страна, а не проактивна. Реакцията при природни бедствия е добра. Това се дължи и на силното чувство за обединение в много клубове и асоциации в страната, но отчасти и защото армията, известна с недостатъчното финансиране от години, беше понижена след края на Студената война до някакъв вид „агенция за помощ при бедствия“.

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна успя до известна степен да разклати спящата (някои биха казали, че е бавно умираща) архитектура на сигурността, но не толкова ясно, колкото в някои източно- и северноевропейски страни.

Бюджетите за отбрана отбелязаха леко увеличение, но все още не достигат 1% от БВП.

В трудни преговори тръгващата си консервативно-зелена коалиция успя да приеме нова Стратегия за сигурност, която най-накрая разглежда Русия като „заплаха“.

Допреди няколко месеца действащата тогава Стратегия за сигурност все още говореше за Русия като за „партньор“.

Съвременни проблеми като хибридна война, кампании за дезинформация, слаба демокрация, но също така опасностите за здравето и рисковете от природни бедствия са разгледани в доктрината за сигурност. Има и сценарий за излизане от руската енергийна зависимост.

Последните събития като прекратяването на договора с „Газпром“ сочат в тази посока, въпреки че трябва да се отбележи, че икономиката и промишлеността са останали възможно най-приятелски настроени към Русия под режима на санкции на ЕС.

Заедно със Закона за сигурност при кризи, приет през 2023 г., Стратегията за сигурност изгражда институционалната рамка за готовност на правителството по отношение на кризи и война.

Това, което обаче наистина липсва на Австрия, е ясна комуникация и лесно достъпна информация за плановете, които правителството подготвя.

Няма информационен уебсайт, брошура или реклами, които да информират обществеността.

Съгласно Закона за сигурността при кризи министрите са натоварени със задачата да съобщават за готовността при кризи. Това обаче рядко се случва.

България: Ускорена модернизация и хибридни атаки

България успя да изпълни целта на НАТО да отделя поне 2% от БВП за отбрана.

През 2024 г. се очаква този процент да бъде около 2.2. Министерството на отбраната настоява за 2025 г. да се отделят 2.5% от БВП за отбрана, но това желание е трудно изпълнимо.

Данните обаче показват постоянно увеличение на разходите за отбрана от 2020 г. През 2019 г. България беше на върха на НАТО по процент от БВП за отбрана, но това се дължи на факта, че правителството преведе $1.2 млрд. на САЩ за закупуването на осем изтребители F-16 Block 70. По това време общият бюджет за отбрана достигна около 2.6% от БВП.

За България е задължително да увеличи разходите си за отбрана и да започне бързо модернизиране на армията си, която все още използва предимно съветско оръжие.

България разчита много на колективната отбрана в рамките на НАТО и укрепването на източния фронт след военната агресия на Путин срещу Украйна. След февруари 2022 г. българската армия провежда все повече военни учения, които разиграват различни сценарии, свързани с войната в Украйна.

Военно учение в България, сн. БГНЕС

Българската армия обаче от години е в кадрови колапс, а след премахването на задължителната военна служба все по-малко хора преминават някаква военна подготовка.

България беше един от най-близките сателити на Русия по време на Студената война и българското общество е дълбоко разделено по линия на Москва.

Хибридните атаки се засилиха през последните години и проруските сили в България периодично спекулират за възможна руска реакция на българската военна помощ за Украйна.

Българското общество е изключително чувствително и политиците избягват дори да споменават възможността за конфликт между Русия и НАТО.

Периодично излизат обаче фалшиви новини, че България ще изпрати войници да се бият на страната на Украйна и това ще представлява пряка намеса във войната.
Актуализацията на хората във военния запас се използва за пропагандна кампания, че България се готви за мобилизация.

В часовете по военно обучение в 10 и 11 клас се представя информация какви модели на поведение да се следват при военна криза. През последните години властите се опитват да проверят всички бомбоубежища, но няма мащабна кампания сред населението за това къде точно се намират те.

Според оценки на софийските местни власти около 900 000 души могат да се укрият в софийското метро при необходимост, но инфраструктурата за гражданска безопасност извън столицата е в лошо състояние.

Литва: Мащабна кампания в цялото общество

Информационната кампания за гражданска защита „Ние сме екип – имаме план“, стартирана от МВР в началото на 2023 г., за месец и половина е обхванала над 2 милиона души. Броят на посетителите на уебсайта за готовност за извънредни ситуации www.lt72.lt се е утроил през този период.

Информационната кампания за гражданска защита, стартирана за първи път в Литва в такъв голям мащаб, привлече голям интерес от страна на населението и допринесе значително за повишаване на информираността на хората. Очевидно е, че в лицето на войната в Украйна населението инвестира повече в самозащита и знания за готовността при бедствия.

Информация бе разпространена чрез различни комуникационни канали (радио и телевизия, интернет, социални мрежи, регионални и национални медии), за да достигне до възможно най-широка аудитория, от млади до възрастни хора.

В обобщение, информацията за готовност за извънредни ситуации достигна до повече от 2 милиона души чрез различни комуникационни канали. Стартирането на информационната кампания доведе до 3-4 пъти увеличение на броя на посетителите на уебсайта за аварийна готовност www.lt72.lt в рамките на една седмица. В деня на старта на кампанията трафикът на уебсайта скочи до 7 пъти.

Според проучване, проведено от Министерството на вътрешните работи, около 40% от населението познава уебсайта. Хората, които са посетили www.lt72.lt, са се интересували активно от това как да се подготвят за конкретна спешна ситуация, какво е семеен план, какви запаси от храна и вода да имат и как да подготвят чанта с неща от първа необходимост.

Кампанията също така увеличи търсенето на обучение по гражданска защита и срещите на живо с експерти по гражданска защита на работните места, в училища и по време на други събития.

Бюджетът на информационната кампания „Ние сме екип – имаме план“ е почти 500 000 евро.

За повишаване на устойчивостта на обществото към заплахи и информираността на населението, МВР активно си сътрудничи с неправителствения сектор: местните общности, Червения кръст, Католическата църква, граждански и младежки организации, Литовски стрелкови съюз, организации на хора с увреждания, и организира обучения и уроци по гражданска защита в училищата.

Тази година и миналата есен се проведе национален информационно-образователен проект за гражданска защита за ученици от 8-12 клас, за да ги научи как да се подготвят за военни заплахи, потенциална ядрена авария и други бедствия за гражданска защита.

Литовските ученици имаха уникалната възможност да участват в интерактивни уроци по гражданска безопасност и да се потопят в симулация на виртуална реалност на извънредна метеорологична ситуация или ядрена авария, да научат подробно съдържанието на аварийна чанта, да научат повече за семеен план и да спечелите награди, които ще ви бъдат полезни в извънредни ситуации.

Тази година информационният проект за ученици, иницииран от Министерството на вътрешните работи, обхвана гимназиите в регионите Вилнюс, Каунас, Клайпеда, Шяуляй и Паневежис. Миналата година проектът се фокусира върху училищата в общините по границата с Беларус, които попадат в защитната зона на действие на АЕЦ „Астравас“.

Въпреки това, според социологическо проучване, проведено от Министерството на вътрешните работи през 2023 г., готовността за извънредни ситуации на литовското население остава недостатъчна и хората нямат необходимите умения за оцеляване.

Една пета (18%) от литовците имат чанта с неща от първа необходимост, докато 15% са обсъдили плана на семейството си за справяне с бедствие с роднините си. 50% от населението на страната има необходимите провизии за 72 часа (храна, вода, лекарства, хигиенни продукти).

Чехия: Санкции срещу Русия и стратегически комуникации

Чешкото правителство предприе проактивни стъпки за комуникация с обществото за опасността от потенциални кризи, особено след руското нахлуване в Украйна.

Правителството разработи стратегически документи, които подчертават важността на готовността за различни заплахи, включително военна агресия и хибридна война. Това включва и отбранителната стратегия, която очертава мерки за национална отбрана и управление на кризи, акцентирайки върху необходимостта от добре подготвени военни и координиран правителствен отговор при кризи.

Чешкото общество пази в паметта си времето на комунистическия режим и заплахата от ядрен конфликт със Запада. Тогава е създадена мрежа от бункери и убежища. Учениците преминаваха задължително обучение за оцеляване по време на химическа или ядрена атака.

Това обаче е било в миналото, а сега голяма част от населението няма информация за убежищата. Обучението за извънредни ситуации изчезна от живота на хората. В Чехия наборната повинност беше отменена в края на 2004 г.

Войната в Украйна обаче повиши осведомеността и загрижеността относно проблемите на националната сигурност. Обществените дискусии често се съсредоточават около военната готовност, енергийната сигурност и отговорите на потенциалните заплахи от Русия. Въпреки че има повишен фокус върху тези теми, те остават под радара в сравнение с други политически въпроси.

Сегашното чешко правителство зае твърда позиция срещу руската агресия, застъпвайки се за мерките за колективна отбрана на НАТО и подкрепяйки Украйна чрез различни средства. Това включва експулсиране на руски дипломати и въвеждане на санкции срещу Русия.

Стратегическите комуникации на правителството имат за цел да засилят обществената подкрепа за тези мерки, като същевременно подготвят обществото за потенциални предизвикателства, произтичащи от продължаващото геополитическо напрежение.

Публичният дискурс по тези въпроси присъства, но варира в дълбочина и ангажираност сред различните сегменти на обществото. Има силно движение срещу подкрепата за Украйна.

Пълномащабната инвазия в Русия е един от основните, вероятно най-дълбоките политически разриви на чешката политическа арена, която разделя политическия спектър между сегашното проукраинско правителство и опозиция, включително най-значимото политическо опозиционно движение ANO на бившия премиер Андрей Бабиш, което призовава за мирни преговори.

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Fabian Sommavilla, Der Standard (Австрия); Никола Лалов, Mediapool (България); Michał Kokot, Gazeta Wyborcza (Poland), Matěj Moravanský, Deník Referendum (Czech Republic), Ieva Kniukštienė (Delfi, Lithuania).