Може ли в България да се намери премиер, на когото никой не може да му се обади и да му разпореди какво да прави? Кой би се съгласил? Коментар на Емилия Милчева.

Кукла на конци или политик за министър-председател – това е дилема пред партиите, които започват преговори с ГЕРБ за реализиране на първия мандат. Въпросът кой ще бъде премиер отново зае централно място в дневния ред, след като политическите сили в 51-ия парламент успяха да му изберат председател след изтощителни едномесечни гласувания.

Сега няколко от тях се впускат в преговори за редовно правителство, докато часовникът за изпълнението на първия мандат е символично „замразен“. Очаква се президентът Румен Радев да го връчи в края на 2024 година или дори през новата 2025, след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поиска отсрочка.

Потенциалните участници, освен ГЕРБ-СДС, са едното крило на коалицията ПП-ДБ - „Демократична България“ (ДБ), БСП - Обединена левица и „Има такъв народ“ (ИТН), чиито гласове наброяват общо 126. Теоретично биха могли да сформират мнозинство. Последните три формации не приемат номинация на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за премиер, но и самият Борисов и партията му гледат на тази опция като възможност да бъде оттеглена и изтъргувана като компромис.

И ето, че още преди да е известно за какво биха се споразумели преговарящите, отново се появява тази призрачна фигура, която ще бъде предложена от ГЕРБ, но ще трябва да получи одобрението на всички. Ако изобщо се споразумеят.

Желаещи за марионетки?

Едва ли разумен човек би се съгласил да поеме ролята на министър-председател в кабинет, съставен от формации с несъвместими идеологии, но в общи линии десни и националпатриотични (леви). Нека си представим: изпълнява програма, в чието изготвяне не е участвал; ръководи екип от министри, които не е подбирал; и носи отговорност за решения, диктувани от политически съображения. В такава ситуация премиерът няма нужда от изключителни качества – той просто трябва да бъде покорен. Марионетка. Компенсацията за неудобствата вероятно ще е щедра, но тежестта на компромиса остава.

През изминалия уикенд политици от ГЕРБ и ДБ опитаха да очертаят профил на премиера на правителство, за което все още липсва концепция.

По БНР Божидар Божанов (ДБ) го описа така - да не е ярка политическа фигура, да не е поляризираща, да е равноотдалечена. „Профилът на премиера трябва да е човек, на който никой не може да му се обади и да му разпореди какво да прави. Всяка от партиите трябва да има добра комуникация с него и всичко да се обсъжда."

Съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов си го представя като „партийно неутрален банкер или уважаван юрист“. Но пред Нова тв колегата му от ДБ д-р Александър Симидчиев нарисува по-различен портрет - може да е „човек от ГЕРБ, но да е достатъчно експертен и да не е податлив на политическо влияние“, използвайки формулировката взаимноприемлив (защото определението „равноотдалечен“ било географско).

Искат ли обаче и гласовете на ПП (които не участват в преговорите), премиерът трябва да е равноотдалечен и да не е политик от ГЕРБ, както обясни съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков.

Утопията „партийно неутрален премиер"

Ако приемем, че в България съществува „партийно неутрален“ и едновременно с това успешен човек, значи кариерата му се дължи единствено на собствените му качества – без политически протекции и властови зависимости от политически лидер или олигарх. А личност със собствен интегритет не дава гаранции за партийна лоялност. Но такъв професионалист няма логична причина да напусне успешната си кариера, за да нагази в политическата кал. Той не би вдигал телефона, за да приема нареждания от политици – което автоматично го прави непригоден по подразбиране. А кой би разбрал, ако вдигне и приеме заповед от Шефа например.

Партийно неутралният премиер би следвало да избере сам своите министри - немислимо да му бъде позволено в настоящата ситуация.

Банкерите, които се познават с политици, са добре известни, тяхната кариера е стартирала от политиката или благодарение на нея. Един такъв отдавна живее в Белград, а делото за фалиралата КТБ така и не помръдва. Що се отнася до юристите, въпросът е от кого са уважавани. Регулатори в България например се управляват от юристи, чиито качества са известни единствено в политическите среди, поставили ги там.

От ГЕРБ уверяват, че са искрени в намерението си за редовен кабинет. Подписана или не от партията на Борисов обаче, декларацията за санитарен кордон около Делян Пеевски и ДПС-Ново начало ще бъде на масата на преговорите - и механизмите за трансформацията ѝ в законодателни мерки и чрез попълване и обновяване на стотината позиции в регулатори и съдебна власт.

Ако четирите политически сили успеят да се разберат до Нова година - въпреки наказателните репресии на прокуратурата, бъдещият министър-председателят ще трябва да се избира по един единствен признак: колко устойчив е на натиск. Защото такъв ще има както от партиите, които го подкрепят, така и от политическите играчи, желаещи провала му.