Падането на сирийския президент Башар Асад отваря нови възможности на енергийния пазар
Замразеният проект за газопровод между Турция и Катар, който бе спрян от сирийския президент Башар Асад през 2009 г., може да бъде възобновен. Това стана ясно от изявление на турския министър на енергетиката и природните ресурси Алпраслан Байрактар пред турските медии. Газопроводът, който може да свърже европейските страни и Турция с Катар през Саудитска Арабия, Йордания и Сирия, ще бъде още един удар по амбициите на „Газпром“ да се завърне на европейския пазар, откъдето бе изтласкана след началото на войната в Украйна.
„Реализацията на проекта ще е възможна, ако Сирия постигне своята [териториална] цялост и стабилност. Ако това трасе е безопасно, защо не. Надяваме се да е така. Това може да бъде огромна възможност“, каза министърът, цитиран от „Хюриет“.
Катар предложи през 2009 г. газопровод от Персийския залив до Турция, който щеше да струва 10 милиарда долара. 1500-километровият газопровод трябваше да транспортира газ от огромното находище Южен Парс/Северен купол на Катар до Европа през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и турски разпределителни терминали.Според Oil & Gas Journal към 1 януари 2011 г. запасите на природен газ на Катар в Арабския залив се оценяват на приблизително 25,4 трилиона куб. м., което представлява 14% от известните световни запаси.
Асад обаче отказа да подпише предложеното споразумение с Катар през 2009 г. Според AFP това е станало под натиск от Русия, която не желае да има конкуренция на европейския пазар и е един от основните съюзници на сирийския президент по онова време.
Сирия също обяви своята „Стратегия на четирите морета“, която трябваше да превърне страната в транзитен център за газови потоци между Персийския залив, Черно море, Кавказ и Средиземно море. Тя предвиждаше използването на 6300 километра газопроводи и нефтопроводи, пресичащи Сирия, и използване на арабския газопровод (AGP), чието изграждане започна през 2003 г. и имаше за цел да свърже Египет с Турция и по-нататък - с Европа. Сирийският конфликт, който започна през 2011 г., обаче попречи на завършването на планираните разширения.
Влошаването на отношенията между ЕС и Русия допълнително подчертаха значението на диверсификацията на енергийните източници. Според данни на Съвета на ЕС делът на руския тръбопроводен газ във вноса на ЕС се е сринал от над 40% през 2021 г. до приблизително 8% през 2023 г. Междувременно катарският газ представлява само 5% от вноса, въпреки изключително богатите запаси на страната. Катар доставя втечнен, което увеличава разходите за втечняване, транспортиране и регазификация. Освен това веригите за доставка на втечнен газ са уязвими на геополитически смущения и колебания в глобалното търсене, което ги прави по-малко рентабилни в сравнение с директните тръбопроводи, обяснява „Хюриет“.
