Отец Петър Гарена отслужи панахида за загиналите във Върбица военослужещи, инициативата е на християни и мюсюлмани

    Отец Петър Гарена отслужи в храма „Свети Георги Победоносец“ панахида за загиналите в река Върбица преди 34 години военослужещи, като инициативата е на християни и мюсюлмани. Те събраха дарения за подавката на помена. Идеята е на кърджалийката М.Г., като на нея се отзовават Шенол Апти; Ремзие Ахмед; Нуртен Салиф; Мария Танева; Митра Стоянова; Петър Петров, Росица Стайкова, Дориета Динева,Румяна Герасимова,Елена Георгиева.

      Ще припомним, че днес се навършват 34 години от трагичната гибел на младите воини на България. Отец Петър поименно посочи погиналите. Той отбеляза, че е приятно изненадан от инициативата и съпричастността на кърджалийци. Свещеникът посочи, че е има отношение към трагедията. Каза,че дълго време след инцидента в реката, телата на загиналите не са били открити. По-късно намират части от трупове, които не могат да бъдат идентифицирани. Това налага погребването на военослужещите в общ гроб. Панахидата е отслужена от отец Петър Гарена. Той подчерта, че трагедията сполетява не само удавилите се в реката. Техен офицер губи разсъдъка си след инцидента и умира в мизерия. Молим се бог да прости загиналите. Благодарим на живите за тази инициатива, посочи свещеникът.

     Кърджалийката М.Г., станала организатор на помена припомни с няколко думи за трагедията: Годината е  1989 г. Големият ми син,заминава като войник в школата в гр.Хасково, след което е разпределен в момчилградското поделение. На 11.12.1990 г. го преместват на полигона в Балабаново. На 12.12.1990 г. очакват войниците от ротата му, които тръгват от поделението в Момчилград и пресичат Върбица,за да стигнат до полигона. Случва се най-лошото. Приижда голяма водна вълна и залива бронираните машини, които преминават реката. Започва борба за живот. На помощ идват и жители на близките села. Спасяват колкото могат. Но десет млади войничета остават завинаги във водите на реката. М.Г. е категорична, че младите българи са герои. Затова всички скърбят. Тя също. Синът и е вече на 53 години, но спомена е жив. Свеждаме глави в знак на уважение и признателност на двадесетгодишните синове герои. Гордеем се с тях, допълва кърджалийката. Тя е категорична, че загиналите са изпълнили войнишкия си дълг към Родината и всички сме единодушни за това.

    Текст и снимки: Георги Кулов

    Източник: Kardjali.bgvesti.NET

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.

    Още новини

    Последни новини