Родопското село Петково е пример за здравата връзка между българи християни и мюсюлмани. Жителите му са известни в Родопите като франгаджии и в ерата на социализма тяхната диаспора заемаше ключови позиции в редица родопски градове. Името франгаджии идва от прозвището ала франга заради напредничавият им дух и за това, че в годините на Възраждането са донесли европейското влияние в планината. Днес потомците им се гордеят с това, че от селото са излезли десетки професори и научни работници. От Петковски род е и дългогодишният председател на Българската академия на науките акад.Благовест Сендов. Обикновено франгаджии наричат християните,но днес с това прозвище се гордеят и техните съселяни мюсюлмани.
Село Петково има древна история. Тракийско светилище е имало в местността „Градището” над селото. В близост открихме и тракийски надгробни могили. Днешните жители се смятат за потомци на избягали от помохамеданчването българи от съседното село Малка Арда. И до днес потомците на Петко от Малка Арда се родеят с роднини мюсюлмани. По-късно в селото се заселват и родове от Софийско и Пловдивско.
За първи път Петково е споменато в османски документ от 1576 г. През 1876 г. са отбелязани 250 християнски и 30 мюсюлмански домакинства. През 1898 г. техният брой е 305 християнски и 25 мюсюлмански къщи. При преброяването през 1935 г.християните са 1610,а мюсюлманите са над 100. Днес постоянно в полуобезлюденото село живеят предимно мюсюлмани. Мюсюлманите отказват категорично на емисари да изградят джамия в Петково.Хората вече не се делят по религиозен признак. Те се делят на местни и приходани.Приходани са тези, които се стичат от цяла България за да се видят със съселяните си за раздумка и блага дума.
Братските връзки тук имат богата история. По времето на Априлското въстание мюсюлманския първенец Махмуд ага предупреждава Вълчо кехая, лидер на християните за готвен погром от башибозука. Махмуд ага се намесва решително и забранява на мюсюлманското опълчение да влиза в селото. За съжаление английският офицер Сенклер нарушава комшулука. Неговия башибозук няколко години по –късно мародерства в селото. През 1913 г.Петково се освобождава от османска власт. Негови жители се вливат в четата на воеводата Пейо Шишманов. Факт е,че по това време има много петковци в Одрин. Те не са подложени на репресии по време на Балканските войни. Нещо повече,башибозукът от околните села избира да се разоръжи пред петковци. Тук идва за съвет и Али Ходжа при преименуването на българите мохамедани през 1913 г.
Днес и християни и мюсюлмани от селото избират традиционни християнски имена. Те не крият братските си отношения. Даже заедно са подели инициативата за изготвянето на герб на селото. Ще го представят на Петровден, когато всички се събират на селищен празник на хорото.
Георги Кулов
